На днешния ден можем да си спомним за Джеймс Дейвид Баучер (на английски: James David Bourchier) – ирландският журналист, кореспондент на Балканите и застъпник за българската кауза. Със своите безброй публикации в британската преса и своята лична и социална кореспонденция той неведнъж изразява симпатия към България и българския народ.
Баучер се ражда на 18 декември 1850 г. в Бръф, графство Лимерик, Ирландия, в семейство от смесен произход – англо-нормански (от страна на баща му) и хугенотски (от страна на майка му). След смъртта на баща му с майка му си се мести в нейната семейна къща в Касълкъмър, графство Килкени, за която Баучер до края на дните си смята, че оттам води началото си истинският му семеен произход. Баучер завършва Кралското училище на Портора в Енискилън, също така и дъблинския Тринити Колидж, а после учи в Кингс Колидж в Кеймбридж. Получава хуманитарно и музикално образование. Ориентира се към адвокатството, но професионалните му планове са осуетени от нарастваща глухота, заедно с липса на финансови средства.
След като завършва висшето си образование, започва работа като преподавател в колежа "Итън". Но самият Баучер счита още отначало своята журналистическа дейност като прозорец към друг свят, позволяващ му да избяга от отегчителното и изкуствено всекидневие в Итън Колидж. Първите му работи привличат вниманието на вестник "The Times", чийто управителен съвет накрая ще му предложи поста кореспондент на Балканите.
Ирландският журналист и политически активист, дълги години работи като балкански кореспондент за британския всекидневник "Таймс". Живее в София от 1892 до 1915 година и става почетен член на Софийското журналистическо общество, близък приятел и доверен съветник на българския княз Фердинанд след 1892 година. Играе роля на посредник между балканските държави в края на Балканските войни от 1912-1913-а.
Джеймс Баучер пристига у нас през 1888 г., когато е на 38 години. Той става свидетел на проруския преврат от 1886 г. в Княжество България, свалил Александър I, заменяйки го на следващата година с Фердинанд Сакскобурготски. Баучер прави репортаж за първата обиколка на княжеството на суверена. Той работи като независим журналист, предлагайки статиите си на вестник "Таймс", но също така и на "Фортнайтли Ривю" (които публикуват серия негови статии, посветени на България) и на други британски вестници. Баучер бързо става експерт по балканска политика.
В размирната ситуация на Балканите в началото на XX век Джеймс Баучер е сред най-влиятелните европейски журналисти. Неговите статии са четени от министри и държавници. Води редовно кореспонденция с Балканския комитет и камарата на общините, която оценява неговия придобит опит. Също така сътрудничи с Енциклопедия Британика, за която пише статиите "Гърция", "Румъния" и "България" в няколко издания. Става постоянен кореспондент на "Times" през 1892-а.
Баучер редовно бива обвиняван за пристрастност към българското дело, в частност от гръцките автори, за своята подкрепа към идеята за присъединяване на Македония към България. Междувременно българското правителство го обвинява в пристрастност след телеграмите му за политическото покушение над Стефан Стамболов от македонски терористи през 1895-а. Всъщност той е в отлични отношения със Стамболов (премиер от 1888 до 1894 г.), въпреки критиките към "методите на турското правителство" на "българския Бисмарк". Позицията на Баучер бива тълкувана като критика към българското правителство. Принц Фердинанд пише гневно писмо до директора на "Times", който обаче подкрепя своя кореспондент.
Заради някои свои статии, Баучер е принуден да напусне България. От вестник "Times" са много доволни, че Баучер може да покаже своята безпристрастност до степен, че изиграва след това роля, като съветва правителствата и има други политически отговорности. По времето на образуването на Балканския съюз преди Първата Балканска война дори играе роля на таен посредник между правителствата. Чрез него по време на престоя му в Атина през пролетта на 1911 година са осъществени първите непреки контакти между българското и гръцкото правителство, довели по-късно до съюза между двете страни.
Когато разногласията му с българските власти са изгладени, Баучер се завръща в софийския "Гранд Хотел" срещу царския дворец, където е многократно канен от царя (Фердинанд обявява абсолютната независимост на България през 1908 г. и приема титлата цар на българите).
В статиите си Баучер критикува остро клаузите на Букурещкия мирен договор от 1913 г., който смята за изключително суров към България, която губи Южна Добруджа (анексирана от Румъния), също така и част от Македония, получена през 1912-1913-а. Баучер упражнява своята репортерска дейност да отразява не само през двете балкански войни, но също и през Първата световна война. Паралелно упражнява и значителна дейност, за да убеди българските власти да влязат във войната на страната на Антантата. Наясно е с факта, че страната ще се присъедини към съюз, гарантиращ ѝ присъединяване на Македония, но също и на Източна Тракия. Въпреки това, Баучер живо подкрепя българската позиция по време на преговорите на Парижката мирна конференция от 1919-1920 г., на които България не е поканена. Конференцията гласува шест договора, в т.ч. и Ньойският договор – съглашението за мир между силите на Антантата и България. Според него България трябва да отстъпи Западна Тракия на Гърция и някои погранични територии на Кралството на сърби, хървати и словенци (КСХС). Южна Добруджа попада под румънска власт, а България (също като Германия) е заставена да изплаща обезщетения и армията ѝ е ограничена до 20 000 души.
Баучер напуска България с влизането на страната във война и упражнява репортерската професия от Руската империя, преди да се върне в Лондон. Пенсионира се през 1918 г. и получава пълна свобода да изрази това, което смята за правдоподобност за българската кауза. Благодарение на пенсията си от "Times" се мести в София, където се сдобива с жилище. Успява да раздели времето си между къщата му в Килкени, Лондон, и София, за да се посвети на писането, в частност на своите мемоари. Прекарва време и в Дъблин, където пише няколко статии за бъдещето на Балканите.
Джеймс Баучер умира на 30 декември 1920 г. в София. Тялото му е изложено в катедралата "Св. Александър Невски". След това, съобразно последната му воля, е погребан близо до Рилския манастир в Югозападна България – чест, оказана единствено на този чужденец. Разрешението е дадено специално от новия суверен цар Борис III, син на цар Фердинанд.
През годините българите по различен начин изразяват своята признателност към дейността на Джеймс Дейвид Баучер. Неговото име носи връх в Рила, улици в България, метростанция "Джеймс Баучер" в София. Българската комисия по антарктически топоними нарича на негово име залив край северозападния бряг на остров Смит (Smith Island) в арктическия архипелаг на Южните Шетландски острови.
През 1990 г. новооткритото Българско общество за британски науки посвещава първата си национална конференция на 140-годишнината от раждането на Баучер в Лимерик, Ирландия, и 70-тата годишнина от смъртта му.
Днес булевард "Джеймс Баучер" е сред многото оживени главни улици в София, с множество административни и офис сгради. Вероятно най-видният ѝ ориентир е хотел "Маринела София". По нея също се намират и факултетът по физика, факултетът по математика и информатика и факултетът по химия на Софийския университет "Св. Климент Охридски", както и офисът на Съюза на физиците в България и централата на Българския червен кръст. Има улици, наречени на него, също във Варна, Стара Загора, Благоевград и Пловдив.
