Европейската Агенция по околна среда е публикувала доклад за състоянието на биоразнообразието в България, съобщиха от Инициативата "Зелени закони" .
Анализът на документа, кото е изготвен по Директивата за местообитанията сочи, че има увеличаване на броя на местообитанията , които са в лошо природозащитно състояние.
В него е посочено, че при нито едно местообитание през 2012-а, сега десет са поставени в графата „лошо състояние“ . И от единадесет наблюдавани вида през 2012-а , сега 36 попадат в същата категория.Освен това расте и броят на оценките в категорията „незадоволително състояние“ са се увеличили почти двойно ( от 155 на 308).
Тези доклади се правят на всеки шест години съгласно изискването на чл. 12 от Директивата за дивите птици и чл. 17 от Директивата за местообитанията. Това са двете директиви, които дават основата за изграждането на мрежата Натура 2000 в България. Те е ключов индикатор за нейното функциониране у нас, тъй като нейната основна цел е подобряване на природозащитния статус на опазваните от нея видове и местообитания, а напредъкът в тази област се проследява иченно чрез тези доклади.
Мрежата Натура 2000 бе изградена в България въз основа на проучвания извършени преди присъединяването на България към ЕС през 2007 година. Първото докладване на техния статус бе направен през 2012-а, когато паралелно със значителните теренни проучвания за някои видове, бе допуснато и компютърно моделиране на разпространението на някои редки видове с малко или липсващи теренни данни от направените проучвания през 2010-2011 години, припомнят от природозащитната организация.
Това хвърли сериозни съмнения
върху крайния резултат за част от видовете. По тази причина част от изводите от докладването по това време бяха оспорвани от български неправителствени организации в хода на обществената дискусия, организирана от Европейската комисия. Доводите им бяха приети и Европейската комисия коригира оспорените оценки на природозащитния статус, направени от Министерството на околната среда и водите.
При новото докладване през тази година крайните оценки на редица дискусионни видове и местообитания са били коригирани от благоприятно към незадоволително състояние, но не са били обявени в лошо състояние, каквито са били настояванията на неправителствените природозащитни организации.
Неправителствените организации и сега възнамеряват да оспорят поставените оценки.
Според тях, липсата на теренни проучвания и значително завишени оценки на природозащитен статус компрометират напълно докладването. Те твърдят, че не са провеждани никакви теренни проучвания не за нуждите на докладването в тази период. Анализът е бил направен на основата на литературни данни, болшинството от които са преди 2012-а и вече са били използвани при предишното докладване.
Същевременно анализите на неправителствените организации и учените от Българската Академия на науките ясно сочат, че много видове и местотобитания са във все още надценено природозащитно състояние, защото вместо в лошо състояние, са оценени като в незадоволително състояние, смятат експертите на „Зелени закони“.
Освен това въведените през последните години практики на субсидирано чистене на храсти от пасищата и разораване на пасищата според тя е намалило значително популациите и местообитания на много видове животни. Те би трябвало също да бъдат оценени в лошо състояние. Точно това е определено от природозащитниците като „ голям провал на политиката“ на екологичното ведомство.
Еколозите обвиняват министерството в „системно неизпълняване на член 11 на Директивата за местообитанията“, който гласи „Държавите-членки осъществяват проучвания на природозащитния статус на посочените в член 2 естествени местообитания и видове, при което особено внимание се отделя на приоритетните естествени местообитания и приоритетните видове.“
Именно на базата на тези проучвания би трябвало да се изпълнява докладването по чл. 12 и чл. 17, но за съжаление единствено при предишното докладване са били направени някакви проучвания за период от две години, съобщават от Инициативата.
И алармират,
че държавата нее инициирала почти никакви други проучвания в периода 2007 – 2019 година.
Тези и още много критики за несвършена работа от страна на държавата са посочена в анализа на Инициатива „зелени закони“, която в същото време е прехвърлила задълженията си на неправителствения сектор.
В същото време от Инициативата съвместно с Коалиция от неправителствени организации и граждански групи “За да остане природа в България” изпратиха сигнал до премиера Бойко Борисов и министъра на околната среда Нено Димов , свързан именно с наблюдението на състоянията на видовете и местообитанията.
В сигнала до държавните мъже природозащитниците подчертават, че те отдавна предупреждават за този проблем, но до момента държавата така и не се е вслушала.
Според тях проблемите се дължат на грешния подход. Природозащитниците съобщават, че Министерството на околната среда е сключвало договори с едни и същи фирми, вместо да използва капацитета на българската академична общност и експертите в областта.
В писмото те призовават
да бъдат прекратени двата договора за докладване поради неспазване на заданието и представяне на доклади без теренни проучвания ; държавата да възложи повторно извършването на проучвания от БАН, като се представи ново докладване в рамките на година – година и половина.
И напомнят, че „проучванията са задължително изискване, за да може да се докладва“ и ековедомството е крайно време да започне да си изпълнява задълженията си по закон и да възлага на академични и университетски структури извършване на редовни проучвания на разпространението и заплахите на видовете и местообитанията, като гражданската наука трябва да се инкорпорира в тази дейности;
