На днешния ден през 1939 г. "Коледна песен"(A Christmas Carol) на Чарлз Дикенс е прочетена за първи път в ефира на радио CBS.
"Коледна песен" е новела от Чарлз Джон Хъфам Дикенс (Charles John Huffam Dickens) – английският писател, обикновено определян като най-значимия прозаик на Викторианската епоха (периодът на управление на кралица Виктория от юни 1837 до смъртта ѝ на 22 януари 1901 г.). Още докато е жив, той постига по-голяма популярност и слава от всеки друг английски писател, оставайки известен и до днес като автор на някои от емблематичните романи и герои на английската литератера.
За първи път "Коледна песен" е публикувана на 19 декември 1843 година. Произведението е едно от най-разпознаваемите в творчеството на Дикенс. Главен герой е старият скъперник Ебенизър Скрудж. Той се интересува единствено от парите си. В нощта срещу Коледа го посещава духът на стария му съдружник Марли, който го предупреждава, че душата му е обречена, ако не се промени. След това го посещават духовете на миналите, настоящите и бъдещите коледи. Скрудж вижда своето минало, настояще и променя своя мироглед за заобикалящия го свят.
И в наши дни повестта е изключително популярна – адаптирана е многократно за кино, театър, опера, радио и телевизия.
Между 1843 г. и 1848 г. Чарлз Дикенс публикува пет повести, специално посветени на Коледа: "Коледна песен в проза" (1843 г.), "Камбаните" (1844 г.), "Щурецът на огнището" (1845 г.), "Битката за живота" (1846 г.) и "Преследваният човек" (1848 г.). И петте творби съставят сборник, наречен "Коледни песни". На български език са преведени всички творби без "Преследваният човек".
Дикенс е смятал, че една трогателна история, показваща бедността и социална несправедливост, ще има много по-голямо въздействие, отколкото полемичен памфлет или есе.
За написването на коледните си истории Дикенс получава вдъхновение от собственото си детство, което е било тежко и унизително. За създаването на образа на Ебенизър Скрудж се е повлиял от този на баща си.
Новелата е структурирана в пет части, наречени строфи, за да бъдат в съответствие със заглавието на сборника.
На дните около Коледа във Великобритания се гледа като на период на добра воля, като на време, когато на човек трябва да си спомни за близките си и за всички други хора, време за веселие, за хапване и пийване. Това се дължи почти напълно на духа на Дикенсовите коледни повести. В тях намираме характерното за този вид произведения – съчетание на действителното и възможното с измисленото и фантастичното. По същество повестите са израз на Дикенсовата мечта за разбирателство и любов между хората.
"Коледна песен" е най-превежданата и най-често преиздавана творба на Дикенс в България.
"Коледна песен" е първото произведение на Дикенс, преведено на български. Първият превод датира от 1859 г. и е поместено в сп. "Български книжици". Преводът е незавършен и неточен. Публикуван е под заглавието "Светлое въскресение или Великден". Трансформацията не е българско дело, а на руски школски първоизточник, от който е превеждано, и вероятно се е наложила заради някакво инцидентно неудобство, получило се вследствие разминаванията в датировката между английската Коледа и източноправославнато Рождество Хростово, а името на Чарлз Дикенс отсъства.
Преводът на Нели Доспевска от края на 40-те на миналия век се е наложил като "каноничен". Преводи на тази творба са правили още Атанас Найденов и Милена Трендафилова и Венера Атанасова.
Повестта е адаптирана безброй пъти за филми, опера, балет, спектакли на Бродуей – мюзикъли, анимации и други.
