Законът, с който бе забранен алкохолът в Съединените щати за 14 години, влезе в действие през 1920 година. Сега, век по-късно, Сухият режим е смятан за доказателство, че да се опиташ да забраниш алкохола, при положение че е популярен, не е добра идея. Забраната доведе до разрастване на организираната престъпност и бандите на мафията спечелиха милиони от контрабанда на алкохол. Налагането на забраната не беше ефективно, защото тя не срещаше подкрепа в обществото. Според някои изчисления по време на Сухия режим в Ню Йорк е имало 20 хиляди нелегални бара. Когато полицията в Денвър извършва акция в един бар, открива в него местния конгресмен, кмета и шерифа, седнали на по питие.
Сухият режим не е изчезнал напълно, и то не само в мюсюлманските страни. В Съединените щати той е в сила в около 500 населени главно с евангелисти окръга, включително Линчбърг, щата Тенеси – мястото, където се произвежда Jack Daniel’s (на посетителите на дестилационната е позволено да си вземат бутилка "за спомен"). Повечето правителства обаче се опитват да откажат хората от пиенето, като вдигат цената му с акцизи и ограничават продажбата и рекламата му. Тези действия дават ефект. Пиенето обаче днес е в упадък поради друга причина: промяна в нормите на социално поведение сред младите хора.
Почти във всички западни страни тийнейджърите започват да пият по-късно, отколкото преди. Това се дължи донякъде на обстоятелството, че много повече общуват онлайн, отколкото лице в лице. Родителите вероятно също имат принос. Ако се съди по исторически данни, по-късното запознаване с алкохола вероятно ще доведе до това, че днешните тийнейджъри ще станат поколение на умерени пиячи, когато пораснат. Родените около 2000 г., които сега са около 20-годишни, също пият по-малко. За тях умереността е част от един по-здравословен начин на живот, който все повече се превръща от мода в нещо общоприето.
Главните клиенти на алкохолната индустрия сега са хора на средна възраст и по-стари. В някои богати страни те пият повече, отколкото предишните поколения на тяхната възраст. Алкохолът е канцерогенен дори в малки количества, но повечето хора не го знаят. Дори в загрижените за общественото здраве среди се обсъжда въвеждането на предупредителни надписи като на кутиите с цигари. Засега обаче само в Южна Корея има задължителни предупреждения за опасността от рак на бутилките, а Ирландия е приела закон за въвеждането им през 2018 г., но той още не е влязъл в сила.
Големите алкохолни компании отчитат тенденцията. Те разширяват асортимента си от нискоалкохолни и безалкохолни бири и вина. Наблюдава се взрив от иновации в тази област. Вкусът на някои от тези напитки е направо неразличим от този на оригинала. Близо 50 от търговските марки на Heineken например имат безалкохолни версии. В повечето западни страни такива алтернативи все още са новост, но продажбите бързо нарастват. В Германия и Холандия те достигат 10% от общите продажби на бира.
В същото време алкохолната индустрия се е насочила по стъпките на тютюневата и търси клиенти на нови места. Всичките десет най-бързо растящи пазара на алкохол са в изгряващи икономики, главно в Африка и Азия. (Китай не е сред тях, продажбите на алкохол там също намаляват.)
След едно-две поколения пиенето в богатите страни може да се окаже демоде. Дотогава алкохолът ще си остане един от най-скъпоструващите проблеми за общественото здравеопазване и производителността. Според официални данни алкохолът е виновен за загуба на 1,3–2,7% от БВП на Великобритания. В по-бедните страни щетите от литър алкохол са по-големи, което важи и за по-бедните хора в западните страни.
