Фронтменът на групата мечтатели за членство в ERM II – финансовият министър Владислав Горанов, публично огласи в края на 2019 г. очакванията си в страната ни да бъде поканена за член до края на април 2020 година. Наскоро Владислав Горанов отново напомни, че през август 2018 г. е приет план от няколко точки и към днешна дата всички те са вече изпълнени. Според него единственото условие, по което трябва още да се работи е увеличаването на капиталовите буфери на две от българските банки.
БНБ вече действа в тази посока, като предколедно съобщи, че от второто тримесечие на годината ще увеличи нивото на антицикличния капиталов буфер, приложим към кредитни рискови експозиции в България до 1% спрямо 0.5% сега. Това ниво ще се запази до края на 2020 г., а през първото тримесечие на 2021 г. ще достигне 1.5 процента.
Основното предназначение на буфера е да послужи като защита на банковата система срещу потенциални загуби, произтичащи от натрупване на цикличен системен риск в периоди на прекомерен кредитен растеж. В официалното си съобщение Централната банка разясни, че продължителното запазване на ниски лихвени проценти би могло да доведе до значително увеличение на задлъжнялостта, което да направи качеството на активите, доходността и капиталовата позиция на банковия сектор по-чувствителни в случаи на евентуални неблагоприятни изменения в икономическата среда. Увеличаването на нивото на антицикличния буфер има за цел да засили устойчивостта на банковия сектор към такива развития.
Впрочем, след прегледа на активите и стрес-тестовете, проведен в шест български банки по инициатива на Европейската централна банка, стана ясно, че предстои още работа с капиталовия буфер. В съобщението си ЕЦБ специално изтъкна, че "четири от шестте банки, които бяха обект на цялостната оценка – УниКредит Булбанк АД, Банка ДСК ЕАД, Обединена българска банка АД и Централна кооперативна банка АД – нямат капиталов недостиг, тъй като резултатите им не попадат под съответните прагове, използвани в прегледа на качеството на активите и стрес теста. Резултатите на Първа инвестиционна банка АД попадат под прага за съотношението на БСК1 от 8%, използван както в прегледа на качеството на активите, така и в базовия сценарий на стрес теста, а също и под прага от 5,5% в утежнения сценарий на стрес теста. Резултатите на Инвестбанк АД попадат под прага за съотношението на БСК1 от 8%, използван в базовия сценарий на стрес теста, както и под прага от 5,5% в утежнения сценарий на стрес теста."
ПИБ и Инвестбанк се подсилват
В официалната си позиция ПИБ заяви, че при прилагането на негативния сценарий на стрес теста, включващ неблагоприятни икономически дисбаланси и продължителен спад в икономиката на страната, банката би имала нужда да изгради допълнителен капиталов буфер от 262.9 млн. евро. Към 30 юни т.г. ПИБ вече бе осигурила 130 млн. евро от допълнителния капиталов буфер и ще допълни оставащата сума от 133 млн. евро с печалбата от дейността си, с де-рискинг на кредитния портфейл, както и с други допустими мерки.
В края на 2019 г. бе съобщено, че Управителният съвет на "Първа инвестиционна банка" е взел решение да увеличи общия номинален размер на капитала й от 110 млн. лв. на 150 млн. лв. чрез пласиране на акции на борсата. За целта трябва да бъдат издадени 40 млн. нови акции с номинална стойност 1 лв., които ще бъдат предложени за по 5 лева.
Освен това, ръководството на ПИБ уточни, че успешно е пласирало чрез частно предлагане емисия облигации с обща стойност 30 млн. евро. Облигационната емисия е с 8% фиксирана лихва.
В съобщението се подчертава, че банката възнамерява да използва допълнителния капитал, за да осъществи стратегията си за кредитиране на малък и среден бизнес и на граждани. Отделно стана ясно, че на 19 декември банката е сключила договори за продажба на необслужвани кредитни портфейли от физически и юридически лица с приблизителен общ размер 538 млн. лв., което също би трябвало да се отрази върху капитала на банката.
"Инвестбанк" също обяви планове за набиране на капитал. Ръководството на банката вече е започнало действия и скоро ще конвертира в капитал 20 млн. евро подчинен срочен дълг, което би покрило около 40% от капиталовия недостиг. За да укрепи допълнително капиталовата си позиция, банката ще продължи да води умерено-консервативна политика по отношение на управлението на риска, като диверсифицира и преструктурира активите си. Финансовият резултат ще бъде капитализиран, като не се предвижда разпределение на дивиденти.
Български левчета ще спасяват банките в еврозоната
Както "Банкеръ" неведнъж писа, присъединяването ни към валутния съюз има конкретни финансови измерения – става дума за вноска от 548 млн. лева. Тези средства ще се ползват за спасяване на закъсали банки във всички страни от еврозоната. Това бе определено още през април с промените в Закона за преструктуриране на кредитните институции. Фондът за преструктуриране на кредитните институции бе създаден през 2015 година. Досега в него са натрупани 548 млн. лева. Първата вноска бе в размер на 82 млн. лева. През 2016-а банките внесоха над 95 млн. лева, а през следващите две години – общо 248 млн. лева.
Правителството и БНБ категорично заявяват, че желаят присъединяването към ERM II и към Банковия съюз да стане едновременно. Стандартният престой в "чакалнята на еврозоната" е около три години. Но реалната смяна на лева с еврото зависи както от стриктното изпълнение на Маастрихтските критерии, така и от реалната конвергенция – сближаване на доходите и на жизнения стандарт на българите със страните от еврозоната. Точно затова може да се предположи, че България ще остане в ERM II по-дълго от стандартния срок от три години.
Според експертите от рейтинговата агенция Standard&Poor's крайното решение за присъединяването на България към ERM II ще зависи от политически съображения, които са извън контрола на страната, тъй като ще бъде взето от финансовите министри на еврозоната, от Дания и от ЕЦБ. "Макар че страната отговаря на количествените критерии, подкрепата в Европа ще зависи от усещането за институционално сближаване и силата на банковия сектор", посочва агенцията. Ако се оставят политическите съображения настрана обаче, анализаторите смятат, че напредъкът на страната ще й позволи да се присъедини към ERM II през 2020 г.
