След почти 35-годишно очакване, най-после е завършена новата игуменарница в предвидената по проект част на крилото в южния двор на Бачковския манастир. Направено е художествено оформление на приемния салон, входния салон и трапезарията.
Решението е в стила на българското възраждане – алафранга, с цветни пана и такива с различни орнаменти. В трапезарията са нарисувани образи на различни светци, както подобава на манастирска трапезария. Завършена е също и мебелировката.
Художественото изпълнение е работа на група художници. В приемния салон работиха Георги Филев и Георги Геньов, във входния Петър и Недялка Ставреви, а в трапезарията Боряна Христова и Галин Ганчев.
Бачковската обител е едно от лицата на България, манастирът е често посещаван от хора от различни държавни, а и църковни гости. Със завършването на тази представителна част, условията за посрещане на гости в духа на традиционното българско гостоприемство са подобрени значително.
Манастирът е основан през 1083 г. от Григорий Бакуриани – велик доместик на западните войски на византийския император Алексий I Комнин и Абазий, негов брат. Съставеният по нареждане на основателя манастирски устав (типик) е запазен в преписи на гръцки и грузински език.
Манастирските здания образуват два правоъгълни двора – северен (първоначален) и южен (добавен през 30-те години на XIX в.). На два пъти, в 1912 и 1947 г., части от жилищните сгради биват разрушени от пожар. В сегашния си вид източната страна на северния двор е строена през 1928 – 29 г., западната – през 1949 – 55 г., а северната – през 1964 г.[22] Манастирските крила в южния двор са възстановени през 80-те години на 20 век по проект на архитектите Никола Мушанов и Зл. Кирова. Впоследствие вътрешността им е оформена по проекти на арх. Д. Дамянов и арх. Хр. Ганчев. По средата на северния двор е направено шадраванче. Освен основната църква комплексът включва по-малките храмове „Св. Архангели“ и „Св. Никола“ и килийната църква „Все светии" (над старата трапезария).
