А това означава, че днес тя има празник, който е съдбовно важен за Пазарджик. По стар стил – 2 януари (сега 14 януари) през 1878 г. градът е освободен от руските войски.
След превземането на Плевен, новата задача на Западният отряд, под командването на генерал-лейтенант Йосиф Владимирович Гурко (1828-1901 г.), е разгром на Орханийската османска армия и дълбоко приникване в Южна България. Организиран е в три колони и четири отряда. Успешно преминава Стара планина при зимни условия, като предизвиква паника в османското командване и широк международен отзвук. След победата в битката при Ташкесен (сега село Саранци, община Горна Малина), Западният отряд превзема София и преследва остатъците от Орханийската османска армия. В хода на пролетното прочистване на Тракия, руските войници разгромяват новата османска войскова формация с командир Сюлейман паша. Настъпва по долината на река Марица. Превзема Пазарджик, Пловдив и развива настъплението в направлението Одрин-Цариград.
Бързото настъпление на руските войски спасяват Пазарджик от разрушаване. Известният Куршум хан, разположен на главния път на града, обаче бил запален, а част от него и взривена. Освен като станция, ханът разполага със складове и магазини за търговия, както и със занаятчийски работилници. Той е един от най-големите куршум-ханове на Балканския полуостров. Представлява двуетажна каменна сграда (от дялани камъни) с оловни кубета, и заема площ от 11 570 квадратни метра. Турският пътешественик Евлия Челеби свидетелства, че "не бил виждал такъв голям хан с обори за 2000 камили, конюшни за 3000 жребци, 70-80 къщи с хареми за семейни аяни и първенци, кьошкове за проходящите везири и министри, и за бедни гости." След Освобождението Куршум хан е окончателно разрушен.
Огънят, запален от отстъпващите турци, обхванал някои райони от Пазарджик. Населението пък било принудено да напусне града и да се оттегли на юг, в посока към село Главиница. Настъплението на руските отряди попречило на Фуад паша да изгори града и да избие населението. Не успял да разруши и моста на река Марица
Пазарджик е освободен от Западния руски отряд с командир генерал-лейтенант Йосиф Гурко на 2 януари (14 януари нов стил) 1878 година. Гражданите на града винаги с признателност ще си спомнят за арменеца Ованес Съваджъян, който скрил получената телеграма от турското командване и предотвратил плановете за опожаряване на града и унищожаване на българското население преди да оттеглянето.
Ованес Съваджъян е роден през 1844 г. в Одрин. През януари 1878 г. той е телеграфист на гарата в Татар Пазарджик. При своето изтегляне от града командващият на османските войски Сюлейман паша иска разрешение от султана и Високата порта в Цариград населението да бъде избито и да опожари града. Турското правителство дава на Сюлейман положителен отговор, но телеграфистът Ованес Съваджъян променя текста на телеграмата и я предава дешифрирана в точно обратния смисъл в ръцете на пашата, който не разбира морзовата азбука, и градът е спасен. След освобождението на Татар Пазарджик Ованес Съваджъян става временен кмет на града, а по-късно е началник на гарата. Ованес Съваджъян умира през 1906 г. в Своге. На 14 януари през 1986 г. костите му са пренесени в алеята на заслужилите особена почит в гробищния парк на Пазарджик.
Писателят Ангел Каралийчев описва подвига на арменеца в разказа "Спасителят", публикуван във вестник "Септемврийско знаме" в Пазарджик в 1966 г. за 88-годишнината от освобождението на града. На негово име улица "Ованес Съваджъян" е кръстена бившата "Арменска" в Пазарджик, там е поставена и мраморна паметна плоча. На редовна сесия на Общинския съвет в Пазарджик на 29 юни 2001 година, общинските съветници с пълно единодушие обявяват Ованес Съваджиян за "Почетен гражданин на Пазарджик". Направен е и документален филм за него – "Ованес Съваджъян – спасителят на Пазарджик". Стогодишнината от смъртта му е отбелязана от общността на града на 14 октомври 2006 г. с откриване на паметник на героя на площада до кръстената на него улица. Автор е скулпторът Тома Попов. На бюст-паметника е изписано: "Ованес Съваджъян (1844-1906 г.) – Спасил от гибел българското население в Пазарджик по време на Руско-турската освободителна война. Носител на трите степени на ордените "За гражданска заслуга" и "Св. Александър". Първи временен кмет на Татар Пазарджик и почетен гражданин на Пазарджик."
