На днешния ден можем да си спомним за Емил Луи Виктор дьо Лавеле (на френски: Émile Louis Victor de Laveleye) – белгийският икономист, един от основателите на Института по международно право през 1873 година. Той е известен и като защитник на освободителните стремежи на българския народ.
В знак на почит към тези негова дейност няколко улици в централните части на София, Пловдив, Кюстендил и Бургас носят името на Емил дьо Лавеле.
Емил дьо Лавеле е белгийски консул в Белград в началото на 80-те години на XIX век. Той пътува многократно из България, като от София заминава за Пловдив, оттам през Асеновград отива в Одрин и Македония. Публикува своите пътни бележки "Балканският полуостров" в два тома, в които представя историята, културата, езика и традициите на различните народи в тази част на Европа. С тази книга и последвалите нейни преводи, както и със статиите си в пресата, Емил дьо Лавеле спомага за формиране на европейското обществено мнение за региона през втората половина на века.
Емил дьо Лавеле е роден в Брюге (тогава в Обединено кралство Нидерландия, а днес в Белгия) през 1822 година. Първоначално учи в родния си град и в Колеж Станислас в Париж, а след това в Льовенския католически университет и в Университета в Гент, където попада под влиянието на християн социалистическия философ Франсоа Юе. През 1844 година придобива популярност с есе за провансалския език и литература, през 1847 година публикува "История на франкските крале" (L'Histoire des rois francs), а през 1861-а – френска версия на "Песен за Нибелунгите".
Макар че през целия си живот запазва интереса си към литературата и историята, основният принос на Лавеле е в областта на икономическата теория. В продължение на дълго време той е част от група ученици на Франсоа Юе, които провеждат ежеседмични срещи и обсъждат обществени и икономически въпроси. Лавеле получава по-широка известност в тази област през 1859 година, когато публикува няколко статии в "Ревю де дьо монд". През 1864 година става преподавател по политикономия в Лиежкия университет.
През следващите години Лавеле публикува основните си трудове – "Русия и Австрия след Садова" (La Russie et l'Autriche depuis Sadowa, 1870 г.), "Есе за формите на управление в съвременните общества" (Essai sur les formes de gouvernement dans les Sociétés Modernes, 1872 г.), "За истинските причини за войните в Европа и за арбитража" (Des Causes actuelles de guerre en Europe et de l'arbitrage, 1874 г.), "За собствеността и за нейните примитивни форми" (De la proprieté et de ses formes primitives, 1874 г., посветена на Джон Стюард Мил, един от най-влиятелните философи през втората половина на XIX век, и Франсоа Юе).
Богатият и ползотворен живот на Емил дьо Лавеле завършва край Лиеж през 1892 година.
Институтът по международно право (на френски: Institut de droit international) е организация, посветена на изследването и развитието на международното право, създаден в Гент (Белгия) на 8 септември 1873 година. Единадесет най-изтъкнати международни юристи, изградили си сериозно име в юридическите среди, решават да се обединят, създавайки институция, която е независима от правителствено влияние. Тя има за цел да допринесе, както за развитието и напредъка на международното право, така и за правилното му усвояване и прилагане от юридическите субекти.
При срещата в Гент се открояват по-специално обединителните усилия на Густав Ролин-Жаквемонс и Густав Мойние, който е сред петимата основатели и на Международния комитет на Червения кръст през 1863 година. Подобно на много други общественици Мойние е бил ужасен от факта, че приетата през 1864 г. "Европейска конвенция за подобряването на състоянието на ранените в армията на бойното поле" се е спазвала изключително лошо по време на Френско-пруската война от 1870-1871 година. Нуждата от реакция е отключила желанието на Мойниер да основе независима организация, която да следи и подпомага развитието на международното право.
