На днешния ден можем да си спомним за Григор Димитров Начович – първият български финансов министър, политик и дипломат. Той умира в София на 4 януари 1920 година.
Министерството на финансите е учредено през 1879 г. в съответствие с Търновската Конституция. Неговата цел била да подготви и въведе в изпълнение на държавния бюджет на страната. Първоначално Григор Начович е един от водачите на Консервативната партия, но по-късно участва в правителства, които са с противоположна политическа ориентация, като тези на Стефан Стамболов (основава и ръководи Народнолибералната партия), Константин Стоилов (основател и лидер на Народната партия) и Тодор Иванчов (от Либералната партия).
Григор Начович е роден на 22 януари през 1845 г. в Свищов, тогава в Османската империя, в семейството на заможен търговец. Той учи в гръцкото училище в Свищов, после във френския колеж в Бебек и в търговски училища в Париж и Виена. След като завършва политикономия в Париж, става търговец в Свищов, където през 1866 г. оглавява местния революционен комитет.
След преминаването на четата на Филип Тотю (хайдутин и революционер) в България през 1867 г. Григор Начович е принуден да замине за Букурещ, опасявайки се от преследване от властите. Там той работи заедно с Българската добродетелна дружина (организация на русофилски настроените българи емигранти, главно едри търговци) и подпомага заминаването на доброволци за Втората българска легия в Белград (през 1867-1868 г.).
През 1868 г. Григор Начович заминава за Виена, където работи в местния клон на търговската компания на баща си. Той основава книжовното дружество Напредък и пише за различни френски и немски вестници по време на Априлското въстание. Сътрудник е и на списание "Летоструй".
По време на Сръбско-турската война през 1876 година организира изпращането на български доброволци, а през Руско-турската война през 1877-1878 г. е на служба в руското Главно командване. Заедно с това е ледактор на вестник "Марица" в Пловдив.
След Освобождението Начович става един от водачите на Консервативната партия, като заема последователно различни административни длъжности – министър на финансите в първото българско правителство (1879 г.) и кабинета на Леонид Соболев (1882-1883 г.). После е министър на външните работи и изповеданията (1879-1880 г.), помощник-кмет на София (1880-1881 г.) и министър на вътрешните работи (1882 г.).
Григор Начович е депутат в Учредителното събрание в Търново (10 февруари -16 април 1879 г.) – първото Народно събрание на България след Освобождението на страната от османско владичество през 1878 година.
После Начович участва и в работата на първото Велико народно събрание, което заседава във Търново от 17 април до 26 юни 1879 г. с председател екзарх Антим I. То избира германския принц Александър Батенберг за пръв български княз.
Григор Начович е член на създадения по време на Режима на пълномощията Държавен съвет (1881-1883 г.). В края на "Режима" е финансов министър и в коалиционното правителство на Драган Цанков (1883-1884 г.).
През 1882 г. става дописен, а през 1884 г. – редовен член на Българското книжовно дружество, днес Българска академия на науките.
През следващата година Григор Начович е назначен за дипломатически представител на България в Букурещ и официално остава на този пост до 1889-а.
След детронирането на княз Александър I Батенберг се връща в България и е външен и финансов министър в няколко правителства в периода между 1886 и 1888 година. От 1889 до 1891 г. е представител на България във Виена, след което отново става финансов и външен министър (1891-1892 и 1894-1896 г.), кмет на София (1896-1897 г.) и министър на търговията и земеделието (1899-1900 г.).
От 1903 до 1906 г. Григор Начович е дипломатически представител в Цариград.
Участва и в преговорите по сключването на Лондонския мирен договор, подписан на 17 май (30 май нов стил) през 1913 година. Документът урежда отношенията между държавите от Балканския съюз (България, Сърбия, Гърция и Черна гора) и Османската империя, а с него се слага край на Балканската война (1912-1913 г.). Претърпяла поражение във войната, Османска империя е принудена да отстъпи на съюзниците почти всичките си балкански владения (в т. ч. Македония, Албания, Епир, Косово, Санджак, Беломорска и Одринска Тракия). Договорът урежда създаването на албанска държава. Споровете между България, Сърбия и Гърция за подялбата на Македония остават нерешени и това води до избухването на Междусъюзническата война през юни 1913-а.
