С окончателно решение Върховният административен съд прецени, че няма конфликт на интереси при бившата директорка в БНБ Нели Кордовска. Делото за изтеглените от нея лични средства в Корпоративна търговска банка (КТБ) ден преди поставянето й под специален надзор беше заведено от бившата комисия за конфликт на интереси и продължено от антикорупционната комисия дело. Мотивите на касационната инстанция са аналогични на приведените от първата – независимо, че Кордовска е упражнявала по това време правомощията на подуправител ръководещ Управление „Банков надзор“, че е назначила в това си качество надзорна инспекция на КТБ, и че е внесла в УС на БНБ докладната записка с предложението за налагане на най-тежката надзорна мярка, тя не е нарушила закона.
Съдът прие фактите, но реши че изтеглянето на парите в последния момент не е резултат от ползване на служебна информация в частен интерес, понеже хиляди неразполагащи с нея граждани и фирми закривали депозитите си в продължение на седмица преди това. Наличието на многобройни тегления от други вложители в дните преди затварянето на КТБ било достатъчно сигурна индикация за настъпване на ликвидна криза, която Кордовска можела да предположи както другите вложители.
Но, да речем, въпросните близо 65 хил. евро не са толкова много и са си нейни. Къде е обаче прокуратурата по другите сигнали за дейността на Кордовска по това време. Тя беше посочена лично от председателя на бюджетната комисия в Народното събрание Менда Стоянова като служителят, разрешавал от името на гаранционния фонд, чийто заместник-председател е сега, да бъдат променени условията по договорите на 1000 депозанти в КТБ. В резултат са отпаднали преференциалните условия по тях, за да бъде активирана законовата гаранция за изплащането им до тавана от 100 хил. евро. На практика хора, които са реализирали финансовите ползи от тези привилегии с ясното съзнание, са се наредили сред гарантираните вложители в разрез със закона.
Схемата беше потвърдена от специалната парламентарната комисия, разследваща КТБ. Оказа се, че като ръководен член на гаранционния фонд Нели Кордовска е дала писмени указания на квесторите в отговор на питането им как да процедират с преференциалните договори, по които клиентите са направили едностранни изявления за прекратяването им при поставяне на банката под специален надзор. Отговорът на Кордовска гласи: "Ако вложителят е платил наказателна лихва при прекратяването на договора за предсрочното му прекратяване, влогът е гарантиран." Пред депутатите обаче тя обяснява указанията си с "техническа грешка" във вид на сгрешен входящ номер и моли те да не бъдат вземани под внимание.
За изпълнението на тези указания обаче квесторите на КТБ Станислав Лютов и Елена Костадинчев бяха предадени на съд по обвинение за умишлена безстопанственост в особено големи размери, от което вероятно няма да произтече нищо. Според разследващите Лютов и Костадинчев са нарушили Закона за гарантиране на влоговете в банките, който забранява изплащането на гарантираните им размери на лицата с предоставени привилегировани лихвени условия в отклонение от обявените от банката условия, които тя е длъжна да прилага към своите вложители. Така се е стигнало и до нарушение на реда за удовлетворяване на кредиторите, предвиден в Закона за банковата несъстоятелност.
Досъдебното производство беше образувано броени дни след като премиерът Бойко Борисов описа пораженията от дейността на квесторите. Той посочи конкретните деяния, които окачестви като "факт" – включително и броя на преференциалните договори, по които гаранционният фонд е изплатил гарантираните суми в разрез със закона. Според Борисов става въпрос за повече от 1000 преправени договора, въз основа на които изчислените от него щети за бюджета на фонда възлизали на… 100 млн. евро.
Лютов и Костадинчев реагираха тогава светкавично с искане за проверка и заявиха на свой ред, че са работили "изключително и само в рамките на законовите предписания и в изпълнение на указанията на надзорните ни институции". Изплащането на средства до защитения размер станало в непрекъснато и тясно взаимодействие с гаранционния фонд и с Централната банка, което е описано в доклад до финансовия министър, заместник главния прокурор, главния секретар на МВР, председателя на ФГВБ и синдиците.
Активна роля на Кордовска беше съзряна и в избора на разследваща фирма, която да обясни механизма и да проследи финансовите потоци за източване на КТБ. По предложение на ДПС в лицето на Лютви Местан, Делян Пеевски и Йордан Цонев Народното събрание прие решение, с което препоръча на БНБ да намери специализирана компания с доказан капацитет и международен опит в тази насока. От първоначалните 11 кандидати бяха подбрани шест, след което гаранционният фонд избра "Аликс Партнърс".
В деня на избора – 19 май 2015 г., Кордовска не се яви в Народното събрание за заседанието на парламентарната комисия за КТБ, като представи болничен лист за счупен крак. Със същия този крак обаче тя присъства на заседанието на управителния съвет на фонда, на което беше взето решението в полза на "Аликс Партнърс".
Две седмици по-късно фондът възложи на синдиците на КТБ да сключат договор с дружеството, от което се очакваше да проследи нейните активи и да препоръча действия за запазването им и връщането им в масата на несъстоятелността. Веднага след това обаче с редица свои решения управителният съвет на гаранционния фонд дава разрешения на синдиците да подпишат анекси в току-що сключения с "Аликс партнърс" договор. И то не какви да е, а такива, с които се променят практически всички основни параметри – за цената,за обема, за начина и обхвата на финансовото разследване.
Веднага след сключване на договора с "Аликс Партнърс" и на последващите анекси към него управителят на БНБ Иван Искров подаде оставка, която му искаха от месеци. След изпълнението на договора в края на септември 2015 г. същото направи и Нели Кордовска и напусна длъжностите си в Централната банка. Междувременно около избора на "британската компания" гръмна грандиозен скандал, който остави под съмнение нейната автентичност.
След медийни публикации, че контрагентът по договора АlixPartners Services UK LLP е създадена едва в началото на 2015 г. и не е ясна връзката й с американския оригинал, фондът увери че тя е 100% негово дъщерно дружество. Обявено беше, че "AlixPartners се състои от определен брой самостоятелни предприятия, подходящи за юрисдикциите, в които оперира". И че "AlixPartners Services UK LLP е еднo от тези дъщерни дружества и е изцяло собственост на AlixPartners – водещa световнa компания в консултантския бизнес". Оказа се обаче, че компанията-майка вече не съществува в правния мир.
Стигна се и до парламентарно питане с кое точно дружество е сключен договорът за разследване на източването на КТБ. В прессъобщението на Гаранционния фонд беше посочена компанията AlixPartners Services UK LLP. Седмица по-рано в писмо на синдиците до финансовото министерство наименованието беше обаче с една дума по-кратко – Alix Partners UK LLP. От приложена справка от Търговския регистър на Великобритания пък стана ясно, че AlixPartners Services UK LLP е регистрирано на 12 януари 2015 г. – само два месеца преди влизане в сила на промените в Закона за банковата несъстоятелност, с които беше въведена тази опция.
Оказа се, че в това дружество капиталът държат група физически лица и AlixPartners LTD, но тя прекратява участието си в него само 10 дни след регистрацията му. Остана въпросът кои са физическите лица и дали наименованието на оригиналната компания не е ползвано само за заблуда и за получаване на съответната комисиона. В добавка – сумите, платени по договора също останаха в мъгла – от слуха, че са дадени 22 млн. лв., до изчисленията на финансовия министър Владислав Горанов, че става дума за сума "под 1 млн. евро – около 800 хил. евро". Но само "доколкото той знаел".
