Адв. Гугушев, как бихте очертали ролята и приноса на адвокатските дружества в развитието на икономиката?
– Колкото и тривиално да звучи, в крайна сметка адвокатските дружества и юридическата професия е гаранция за справедливост. Ролята на адвокатите всъщност е да гарантират справедливост в търговските, частните взаимоотношения, публично-частни. Те са случват по правилния и законен начин.
Безспорно е, че се засилва въздействието на адвокатските кантори в икономическия цикъл. Това че България е част от Европейския съюз и от други различни алианси, дава възможност за правене на чист, прозрачен бизнес, на регулиран бизнес. Съответно адвокатският бизнес е много по-разпространен у нас и е основна част от икономиката. Сивата икономика вече няма толкова голям дял, колкото светлата част.
В последните години комуникацията на адвокатите с клиентите и услугите, които предлагат, разширяват своя обхват. Вече има по-голяма необходимост от адвокати, които са специалисти в киберсигурността, в защитата на данните. Присъствието на адвоката в бизнеса става все по-всеобхватно заради големия обем от регулации, който постоянно се въвежда.
Споменахте постоянните нови регулации, очаквате ли някакви големи законодателни инициативи през 2020 г.?
– На този етап не виждам нещо съществено. Но гледайки последните действия на местната власт, имам усещане, че ще има леки изменения в данъчната политика в България. Не мога да кажа до каква степен те ще бъдат съществени. Плоският данък ще бъде запазен, но има редица коствени данъци, които ще бъдат увеличени.
Отделно, знам, че се подготвя един много интересен законопроект. Идеята му е да има по-голяма степен на достоверност и на легитимация при документооборота в България. Тоест голяма част от документите, които се използват в гражданския документооборот, ще бъдат по-добре защитени, тъй като всички ставаме свидетели как множество документи са подправяне и фалшифицирани, особено в дигитална среда. И то в различни сфери – от образованието до финансови операции.
Виждате ли големи несъвършенства в някои закони, на които непременно трябва да се обърне внимание?
– Несъвършенства има в множество нормативни актове. Някои от тях са по-съществени, но предвид обема на регулираните граждански взаимоотношения няма как законодателят да е перфектен навсякъде. Но смятам, че в сферата на енергетиката има сериозни пропуски, свързани най-вече с подзаконови нормативни актове. Издаването на някои от тях се забавя, други пък определят правила, които не са толкова конкурентни. Бих споменал и Закона за устройство на територията, Закона за електронното управлението. Ролята на електронното управление се засилва, но там определено има какво да се желае.
Какви са очакванията ви за инвестициите през тази година?
– 2020 г. ще бъде година, в която компаниите ще гледат да стабилизират своя растеж. Не смятам, че ще има някакви големи икономически възходи. По-скоро мисля, че голяма част от бизнеса се ориентира към запазване на позициите на пазара. В последните години голяма част от фирмите бяха по-агресивни при навлизането в нови сектори, в нови пазари. Особено в банковия сектор наблюдавахме редицата придобивания, като последното е отпреди два месеца. Тази година и големият бизнес, и средният ще иска да се успокои и да запази добрите позиции.
В частния сектор е трудно да се прогнозират големи инвестиции и проекти. При недвижимите имоти има такива, но едва ли някой ще пристъпи към същинска реализация на проекти за над 10 млн. лева. През 2019 г. имаше много силна динамика в банковия сектор, телекомуникации, включително и при медиите. Капацитетът на частния сектор за големи проекти в размер на 200-300 млн. лв. е по-скоро изчерпан.
Естествено, винаги има възможност за чуждестранна инвестиция и за проекти, които включват както частно участие, така и държавно. Например АЕЦ "Белене" се очаква да се раздвижи през 2020 година. Има заявен интерес от южнокорейска компания, от китайски и руски. Наскоро имахме среща с американския посланик Херо Мустафа. Американски експерти посетиха страната ни, за да проучат проекта. Интересен нюанс е, че американците се включват в надпреварата.
Инфраструктурните проекти винаги може да бъдат споменати. Интересно е да видим какво ще се случи с тунела под Шипка. Тръжната процедура е обновена, поканени са компании. Силно се съмнявам, че ще се премине към същинско строителнство, но така или иначе държавата винаги може да ни изненада.
Сделката за ЧЕЗ продължава да е актуална. Трудно е да се предвиди в каква посока ще се развие – дали ще се откажат от продажба чехите или ще търсят контакт с някои потенциални купувачи. Внимателно наблюдавам индийския пазар, затова няма да се изненадам, ако India Power се върнат в надпреварата за ЧЕЗ.
Като говорим за сделката за ЧЕЗ, не се ли създава усещане, че се чака "правилен"купувач?
– Може би се създава такова усещане, но все пак смятам, че ако се появи чуждестранен инвеститор със сериозни намерения, ржавата ще остане по-встрани от сделката.
Ще върна в полето на правото.
