Комитетът за наблюдение към Съвета на бюрата "Зелена карта" ще решава дали да изключи Молдова от международната система, съобщи Валериу Кицан, шеф на Националната комисия по финансовите пазари в Молдова.
Мярката може да бъде наложена заради срива на доверието към молдовските застрахователи от страна на външните партньори. Компаниите в страната, които издават международните сертификати "Зелена карта" не разполагат с достатъчна капитализация и имат огромни задължения по застрахователни събития. През последните три години към Молдова е приложен мониторинг от Съвета на международното бюро "Зелена карта".
Девет компании издават Зелени карти в Молдова. Според Кициан, някои от тях ще загубят правото в бъдеще да издават международния сертификат.
Едно от решенията е създаването на Гаранционен фонд, а дотогава – да се внесе обща банкова гаранция.
И България има подобни проблеми с международната система.
В началото на декември Комисията за защита на конкуренцията постанови, че общ презастрахователен договор за рисковете, свързани с изплащането на щети при ПТП в чужбина, няма да доведе до ограничаване или нарушаване на конкуренцията, защото не е насочен към поведението на застрахователните компании на пазара на застраховките "Гражданска отговорност" за моторните превозни средства. Решението на КЗК беше отговор на Националното бюро на българските автомобилни застрахователи (НББАЗ), което е поискало от атитръстовата комисия становище дали такъв общ презастрахователен договор би съответствал на конкуренцията. За решението си КЗК се опира на законовите разпоредби и на становище на Съвета на бюрата.
По информация на международната организация, която координира дейността на 47 национални бюра – членове на системата "Зелена карта", през последната година и половина е регистрирано експоненциално нарастване на гаранционните искания към българското бюро от 354 през 2017 г. до 5 710 през 2018 г. През 2018 г. общият брой на исканията в системата е бил 7 608 на стойност близо 27,8 млн. евро, от които 5 710 на стойност близо 19,6 млн. евро са били свързани с българския пазар.
Ситуацията в България застрашава финансовата стабилност на системата, смята Съветът на бюрата, като подчертава, че според наличните данни тази ситуация е причинена от един български застраховател. За да се преодолее този проблем , в края на 2018 г. Съветът на бюрата постави НББАЗ под мониторинг и поиска увеличаване на банковата гаранция, а също и арското бюро да приеме обща презастрахователна програма за целия пазар за изплащането на щети, причинени в чужбина, както и да адаптира размера на банковата гаранция до 31 март 2019 г. Такова презастрахователно покритие се иска, когато има риск финансовите задължения на застрахователите и националното бюро да не бъдат изпълнени. Така НББАЗ трябва да избере презастрахователи и презастрахователни брокери, с които да преговаря и да подпише договор, а индивидуалните договори за презастраховане на застрахователите вече няма да покриват рискове, свързани с трансграничния аспект на техния портфейл от застраховки "Гражданска отговорност" за моторни превозни средства. Изискването за общ договор за презастраховане е свързано и с техническите аспекти на този договор относно качеството и финансовата сила на презастрахователите и условията за реимбурсиране на обезщетенията и обхвата на изключенията.
По отношение на изискването за банкова гаранция или паричен депозит, Съветът на бюрата може да усвои банковата гаранция, ако българското бюро не плаща премията по презастрахователния договор, членските си вноски или задълженията си към други бюра, произтичащи от неплатени гаранционни искания. Банковата гаранция представлява крайна мярка и нейният размер зависи от приоритета на договора за презастраховане. Тази мярка засяга целия пазар, понеже Съветът на бюрата не може да налага санкции или мерки на конкретен застраховател, а може да действа единствено към и чрез съответното национално бюро.
Заради скандала на 13.12.2018 г. подаде оставка председателят на УС на НББАЗ Орлин Пенев, макар да бе обявено, че оттеглянето е по здравословни причини. На негово място бе избран бившият шеф на Застрахователния надзор Борислав Богоев, който още с встъпването си в длъжност обяви, че няма да прави никакви изявления и да дава информация как ще бъде разплетен скандалът.
Към момента в Националното бюро на българските автомобилни застрахователи членуват 16 компании: Алианц България, Бул Инс, Булстрад ВИГ, Уника, ДЗИ – ОЗ, Евроинс, Дженерали България, ЕИГ Ре, Армеец, Енергия, Лев Инс, ОЗК Застраховане, Групама Застраховане, ДаллБогг: Живот и здраве, Съгласие, Асет Иншурънс. Заради отнетия лиценз "Олимпик – клон България" е с прекратено членство.
