Фанфарите за откриването на газопровода продължават да отекват в душите на всички: "синьото гориво" ще влиза в България от югоизток, а не от североизток. Много важно, би казал някой заклет русофил. Газът продължава да го дават руснаците, а дали ще влиза в страната от Румъния или от Турция – няма кой знае какво значение. Важното е, че руснаците дават, а ние ползваме!
Пременил се Илия, поогледал се – пак в тия!
Основната идея на този проект няма нищо общо с България и с вечната българо-руска дружба. Ние сме "вътре" само по една причина – географското ни положение, което няма как да бъде заобиколено или прескочено. Целта на "Турски поток" е известна – непослушна Украйна да бъде елиминирана като посредник между Русия и Западна Европа.
Амбицията на Москва стана особено болезнена след кризата през 2009 г., когато Киев се запъна за цената на транзита, а Кремъл просто затегна крана докрай и украинските тръби закънтяха на кухо. По-оправните държави членки на ЕС изпитаха известен дискомфорт, но успяха да се измъкнат от ситуацията. Докато България остана на сухо за доста дълъг период от време, а бизнесът и обикновените потребители преживяха истински кошмар.
След този катаклизъм Кремъл реши да играе "ва банк" и да заобиколи Украйна от две страни – чрез „Северен поток“ и „Южен поток“. Идеята и проектите на "прибалтийските тръби" минаха и заминаха през компетентните институции на Европейския съюз със скоростта на светлината.
Строителството на "Северен поток" започна през април 2010 г., а същинските доставки на газ тръгнаха на 8 октомври 2012-а. Изграждането на втория етап от проекта, по-известен като "Северен поток 2", започна през 2017-а и трябваше да завърши до края на 2019 година. Но се случиха "едни много остри реакции на САЩ" и работата беше замразена. Уж за малко…
С проекта "Южен поток" обаче Москва не случи на стратегически партньор. Тогавашното ни управляващо мнозинство разигра картите си толкоз непохватно, сякаш някой му плащаше да провали начинанието. Ето защо, след категоричният отказ на Брюксел да одобри "Южен поток", Русия се прегърна с вечния си враг Турция. Крайният резултат е повече от странен: вече не сме зависими от вноса през Украйна и Румъния, а само… от вноса през Турция.
А по тръбата… въздух под налягане!
С елиминирането на Украйна, доста сериозна част от газовата ни инфраструктура е обречена на тихо и кротко ръждясване. Причината е очевидна. През последните 50 г., през страната бяха транзитирани годишно над 14 млрд. куб. м. природен газ за Турция. Цялото това количества сега минава по дъното на Черно море и "изплува" в Турция. Нашата инфраструктура ще остане вдигната „на трупчета“, защото междусистемната газова връзка "България – Гърция" е далеч от официалното рязане на ленти. Докато това се случи, годишно ще получаваме от Турция малко над 3 млрд. куб. м. природен газ – колкото да задоволим вътрешните си нужди. Тоест – тръбите остават празни и ще носят предимно разходи!
Това обаче е малкият проблем. Преди Украйна да бъде елиминирана, от транзита към Турция държавата (в лицето на „Булгартрансгаз“) печелеше над 200 млн. лв. годишно. След обръщането на "потока", милионите от транзита секнаха. И „Булгатрансгаз“ се видя в чудо, защото започна да калкулира реални разходи за поддръжка на газопреносната мрежа, надявайки се на баснословни печалби в необозримото бъдеще. А като прибавим и разходите по българското продължение на "Турски поток" – около 3.58 млрд. лв. – работата става много дебела.
Тази сладка дума "диверсификация"
Е, понякога е сладка, друг път си е чиста отрова.
За да не ни удари отново шалтера, Брюксел трябва да бъде убеден, че изграждането на „Балкански поток“ (т.е. българското продължение на "Турски поток") е целесъобразно и ще е полезно не само за Москва и Анкара. Но към днешна дата ситуацията си остава непроменена: един физически източник на природен газ (Русия), един физически собственик на тръбата до българската граница (Турция)…
Бъдещето пък е още по-мъгляво, защото руският гигант „Газпром“ е резервирал 90% от капацитета на „Турски поток“ до границата с България и 80% от капацитета на изхода към Сърбия. Факт, който не оставя никакви шансове на други играчи да се докопат до тази тръба, за да се случи така лелеяната диверсификация.
За да не изглеждаме пак като обречени, България изгражда още един газопровод: между гръцкият град Комотини и Стара Загора. И макар този проект да се движи под опеката на САЩ, изпълнението му пак се бави повече от нормалното.
По този газопровод трябва да потече азерско "синьо гориво", но от това не ни става по-леко на душата. В случая с т. нар. "Балкански поток" България ще плаща транзитни такси само на Турция. Докато в казуса с азърбайджанското "синьо гориво", ще плащаме два транзита – на Турция и на Гърция.
Съществува и още един технически проблем: за да достигне азерският газ до Стара Загора, гърците трябва да построят чисто нова компресорна станция. Само че към момента те нямат такова намерение. Най-вероятно – поради липса на финансови средства. На път е да се случи същото като с газовата връзка Румъния – България: тръби има и от двете страни на Дунав, но по тях природен газ не тече. А не тече, защото северните ни съседи не пожелаха да построят компресорна станция…
Опцията за LNG остава все така далечна
Изграждането на връзката Комотини – Стара Загора е много важна, тъй като по този начин българската преносна мрежа ще се закачи и за бъдещия терминал за втечнен газ (LNG) край Александруполис. Този проект също върви под зоркото око на САЩ, защото чрез него Вашингтон смята да стъпи на европейския газов пазар.
Всъщност, това ще е вторият LNG терминал на Балканите, който Щатите подкрепят. Неотдавна Хърватска получи благословия за изграждането на такова съоръжение в близост до остров Крък. А Брюксел не само "наля" над 100 млн. евро в начинанието, но и разреши отпускането на държавна помощ.
Вероятно подобна ще е и пътната карта за проекта край Александруполис. Като познаваме нашите си правителства обаче дали ще е пресилено да предвидим, че процедурите ще вървят бавно и мудно, ако в даден момент не бъдат тотално стопирани?
Единственото успокоение идва от фактът, че зад идеята стои САЩ и този път мърдане не би трябвало да има. Доказателството за това е бързината, с която правителството реши: 20% от акциите на бъдещия терминал ще бъдат притежание на "Булгартрансгаз“ ЕАД.
Колко ще струват на данъкоплатеца тези 20%, все още не е известно. За сметка на това е сигурно, че "Булгартрансгаз" посмъртно не може да събере тези пари авансово от транзитните такси. В решението на правителството бе посочено, че през 2019 г. страната ни вече е успяла да внесе 400 млн. куб. м. американски втечнен природен газ.
Действително, доставки има, но… те са виртуални, грубо казано. Вместо да изпратим 400 млн. кубика руски газ до Гърция, ние сме ги задържали при нас, и сме ги платили като за доставка от LNG терминала край Атина.
И да – гърците си имат своята диверсификация и засега не са особено въодушевени от идеята да развалят крайбрежието си при Александруполис с още един терминал за втечнен газ. Но, ако има изгода и политическо желание, този проект може и да се случи. По-скоро някога, отколкото тия дни…
Пламен Симеонов
