На днешния ден можем да си спомним за френския славист Луѝ Пол Марѝ Лежѐ (Louis Paul Marrie Léger). Той е роден на 15 януари 1843 година в Тулуза, регион Юг-Пиренеи.
Луи Леже е почетен член на Българското книжовно дружество (1884 г.), член на френската Академия за надписи и художествена проза (Académie des inscriptions et belles-lettres) в Париж и на академиите на науките в Санкт Петербург, Белград и Букурещ.
Луи Леже е първият френски преводач на "Житие и страдания грешнаго Софрония", чете лекции, свързани с българската история и литература, с акцент върху Златния век на цар Симеон, богомолството и времето на Пазмантоглу, който управлява самостоятелно областта около Видин от 1795 до смъртта си през 1807 година. Смятан е за най-значимия управител на Видинската област през периода на османското владичество преди Мидхад паша.
Луи Леже завършва право в Парижкия университет. Води курс по славянска литература в Сорбоната, след това в Колеж дьо Франс (1885-1923 г.). През 1868 г. защитава докторската си дисертация на тема "Свети свети Кирил и Методий".
След Априлското въстание и Баташкото клане (1876 г.) пише редица статии във вестници и списания в защита на българите. През 1882 г. посещава България – "класическите долини, напоявани от водите на Марица и Искър", според думите му. Впечатленията си от това пътуване излага в книгата си "Сава, Дунав и Балканите" (1883 г.).
През 1885 г. заема катедрата по славянски езици и литература в Колеж дьо Франс. Първите му лекции са посветени на България до времето на Пазвантоглу, представено и в автобиографията на Софроний Врачански, която той превежда на френски език. В края на същата година, с финансовата помощи на български дарители, като Евлоги Георгиев, Луи Леже издава книгата "La Bulgarie", сборник с негови лекции и статии за България.
При последното си посещение на България през 1912 г., в навечерието на сключения Балкански съюз и Балканската война, Леже прави своеобразното си завещание към българския народ:
"Откогато съм се запознал с вашия народ, не съм престанал да се интересувам от съдбините му. Отворете, която щете моя книга и ще видите колко ви обичам и ценя дори когато вършите глупости. Аз бих желал всички славяни да живеят в сговор. Това съм поддържал и ще поддържам до гроб. Борбите, вътрешни и междуславянски, само ще ви отслабят за сметка на враговете ви. В името на Реймското Евангелие, мой скъп труд, което препечатах в разкошно издание в 1899 г., завещавам ви да живеете в сговор помежду си – само така ще преодолеете нещастията, които преживяхте и преживявате."
Луи Леже умира на 30 април 1923 година в Париж на 80-годишна възраст.
Днес една улица в центъра на София носи негово име. "Луи Леже" свързва улица "Граф Игнатиев" и улица "Стефан Караджа". От нея 32 м са пешеходни, а останалите 35 м са във "властта" на живущите на тази улица.
