Убийството на най-важния ирански военен – генерал Касем Солеймани, който командваше силите "Кудс" към Корпуса на гвардейците на ислямската революция, предизвика най-голямото изостряне на напрежението между Съединените щати и Иран през последните години. Възхвалявано от едни като решителен удар на САЩ за "сдържането" на Иран и заклеймявано от други като катализатор на нова голяма война в района на Персийския залив, по всичко личи, че то няма да е нито едното, нито другото.
Солеймани безспорно е бил изключително способен командващ, който на територията на Сирия и Ирак прокарваше иранските интереси начело на структури, които ще бъдат поети от неговия наследник. Независимо че загубата на такъв човек ще е тежък удар за Техеран, създадената от него мрежа от въоръжени формирования ще продължи да действа. Що се отнася до сдържащия ефект, показателно е, че Иран отговори на убийството с ракетни атаки срещу американски бази в Ирак – опитвайки се да покаже, че не се е поддал на заплахите на американския президент Доналд Тръмп. След удара Техеран обяви, че няма да предприема други действия в отговор на убийството на Солеймани, което съвсем не изключва търсенето на други пътища за възмездие. За момента обаче ислямската република предостави възможност за спиране на ескалацията.
Очевидно е, че и двете страни не желаят ескалация. За Иран причините са екзистенциални. Ислямската република
никога не би могла да победи САЩ
във военен конфликт и би претърпяла катастрофални загуби от продължителна въздушна кампания, дори и да няма наземна операция. Факт е, че Иран винаги е предпочитал да използва свои агенти, за да удря по американски цели, именно за да избегне открит конфликт.
В Съединените щати и конкретно за Тръмп причините за избягване на война са основно политически. След като в кандидатпрезидентската си кампания през 2016 г. сегашният стопанин на Белия дом критикуваше ненужните американски войни и военните ангажименти в Близкия изток, започването на война с Иран тежко ще го злепостави преди тазгодишните президентски избори. И макар че изходът от такъв конфликт като цяло е ясен, цената му пак ще е висока – както за американската, така и за световната икономика. А това ще накърни главния предизборен аргумент на Тръмп – икономическите успехи под негово управление.
Макар че ескалацията в такива ситуации е непредвидима, и за Америка, и за Иран
по-привлекателният вариант е
да не се стига до открита война.
Но дори и войната да бъде избегната, за американците убийството на Солеймани не беше добър ход. Последвалата криза измести вниманието в Иран и Ирак от протестите срещу управляващите в двете страни към негодувание срещу Съединените щати и военното им присъствие в региона. Значително, ако не и фатално, бяха увредени отношенията между САЩ и Ирак, който бе обект на яростно съперничество за влияние между Вашингтон и Техеран. Разстроени бяха усилията за изкореняване на "Ислямска държава" от Ирак. За пореден път бяха загърбени европейските съюзници на САЩ, които и така гледат на изтеглянето на Тръмп от иранската ядрена сделка и налагането на санкции като на главна причина за засилилото се напрежение. И накрая – потвърдена бе репутацията на Тръмп като на човек, взимащ прибързани и зле информирани решения.
Може би още не всичко е изгубено за американския президент. Според информация от "Ал Монитор", цитираща източници от Вашингтон, иракският временен премиер Адел Абдел Махди се обявява против искането
американските войски да напуснат страната
му, което бе отправено от иракския парламент след убийството на Солеймани. Шансовете на Махди да се пребори с волята на парламента и най-вече на подкрепящото Иран шиитско мнозинство в Ирак обаче не са големи. А дори и да успее, американските позиции спрямо Иран пак ще бъдат разклатени.
Конфликтът ще продължи, дори и Тръмп да изгуби изборите наесен. Корените му са дълбоки, дългогодишни, и идват от разминаващите се интереси на двете държави в Близкия изток. Временно беше туширан по време на преговорите за иранската ядрена програма и особено заради възхода на "Ислямска държава" в Ирак, срещу която се бориха както американци, така и иранци. По всичко личи обаче, че временното разведряване няма да надживее разгрома на джихадистите.
Промяна е възможна при заемането на по-балансирана и дистанцирана позиция в региона, но за американските президенти тази задача винаги ще е трудна по вътрешнополитически причини. Заради дългия конфликт с Иран, но и заради приятелството с Израел и Саудитска Арабия във Вашингтон съществува войнствено лоби, настояващо за смяна на режима в Техерен, ако трябва и със сила. Има и друго лоби, застъпващо се за избягване на ненужна война, но няма влиятелни среди, които да издигат идеята за мирно сътрудничество с Техеран, и не се очертава скоро да се появят.
Така че освен ако Вашингтон не реши едностранно да се отдръпне от Близкия изток, което изглежда немислимо поне докато Тръмп е на власт, напрежението между САЩ и Иран ще остане, с периодични изостряния – като предизвиканото от убийството на Солеймани.
Базите на САЩ знаеха за иранския удар
Нито хора, нито техника пострада при иранската ракетна атака.
Според информация от иракски офицери, стигнала до Ройтерс, персоналът на атакуваните с ирански ракети американски бази е знаел за атаките часове предварително, така че и хора, и техника са били евакуирани. Дали Иран е предупредил Ирак за предстоящото нападение и от там е стигнало до американците, или това е станало с посредничеството на Катар, не е съществено. Важното е, че са били предприети стъпки, за да се демонстрира решителност след убийството на Солеймани, но не и да се предизвика още по-силен отговор от американците.
