Провалът на единствения публично известен опит да бъде проверено дали съдържанието на стотиците бали с вносен боклук отговаря на записаното в документите, ни сблъсква с една безумна безсмислица. Официалното й название е Публичен регистър на лицата, притежаващи документи за извършване на дейности с отпадъци. Той е сътворен от Изпълнителната агенция по околната среда, а е безсмислица по една в очевадна причина: списъкът с търговците и брокерите на боклуци в България е дълъг цели 596 страници, а фирмите в него са точно… 6162 на брой !.
При това стълпотворение нищо не подсказва отговорите на двата най-важни въпроса,които произтичат от тези числа:
Знае ли държавата какво точно внасят и разнасят тези брокери?
И кой – в крайна сметка – реално контролира какво влиза в пещите на ТЕЦ-овете и на циментовите заводи?"
Повод за горчивите размисли са дали откритите през август м.г. 622 т отпадъци на площадките на ТЕЦ „Марица 3” в Димитровград, която в публичното пространство се свързва с бизнесмена Христо Ковачки. Проверката там започва след сигнали на граждани, че складираните камари от отпадъци вероятно се изгарят в централата. Става ясно, че вносител на балите е "Траш Юнивърс” ЕООД-Гълъбово, а те са натрупани в двора на ТЕЦ-а от друга фирма – "Траш Еко Пак” ООД. Проверката установява също, че според РИОСВ-Хасково боклукът не е бил предназначен за изгаряне.
В крайна сметка, след като се вдигна шум, боклукът е предаден на трета фирма – „Сорт Комерс“ ЕООД за последващо третиране на площадка в с. Хаджидимитрово, област Ямбол.Служителите от РИОСВ обясняват, че този път страшно няма: „Сорт Комерс“ ЕООД притежава всички необходими документи и разрешителни за дейността, както и сепарираща инсталация за третиране и разделяне на отпадъците за по-нататъшно рециклиране. Вносителят – „Траш Еко Пак”, е глобен с 10 000 лв. заради закъснението, с което е изпълнил предписанието за опразване на площадката край ТЕЦ-а, и за РИОСВ-Хасково случаят е приключен. Уж…
На 13 септември 2019 г., по време на парламентарен контрол и в отговор на въпрос, зададен от народния представител Виолета Желева (от ПГ "БСП за България), тогавашният министър на екологията Нено Димов обяви, че "димитровградския боклук" е докаран от Италия и е внесен у нас като "зелен отпадък" с Код 04. Тоест – свободно, без нотификации, специални проверки и разрешения.Вносът е осъществен вероятно в съответствие с Регламент № 1013/2006, според който тези отпадъци се съпровождат само от два документа – декларация по Приложение VII от регламента и писмен договор за оползотворяване, сключен между лицето, което урежда превоза (т.е.от "производител" или брокер на боклуци за горене или рециклиране) и получателят на отпадъците.
Само че при проверката на РИОСВ се е оказало, че въпросният отпадък в Димитровград е „нееднороден” и е съдържал не само пластмасите, декларирани в документите с код 04, но и… "друго" . Именно заради установената „нееднородност”, министър Нено Димов е разпоредил на РИОСВ-Хасково съдържанието на балите да бъде проверено от международно акредитирана компания за верификация, изпитване и сертифициране.
„Разпоредил съм директорът на РИОСВ-Хасково да поиска международно акредитирана служба да оцени какви са отпадъците. Ако те не отговарят на код, който завършва с 04, ще бъдат върнати в Италия – страната по произход. Ако съдържанието отговаря на кода, завършващ с 04, ние нямаме абсолютно никакво основание да връщаме отпадъка и да глобяваме когото и да било. Има неща, които могат и да не ни харесват, но има закони и те трябва да се спазват”, обясни от парламентарната трибуна министър Димов.
Днес, шест месеца по-късно, този скандал сякаш никога не е избухвал и не е стигал до парламента. Затова съвсем логично "Банкеръ" попита какво се е случило с проверката и какви са резултатите от нея.
Народният представител Виолета Желева (между другото тя е родена в Димитровград и е депутат от Хасковския избирателен район) заяви, че от септември м.г. не е получавала никаква информация по случая. А от МОСВ се снишиха и до редакционното приключване на броя изобщо не ни удостоиха с вниманието си.
Най-неочаквано, истината долетя откъм РИОСВ-Хасково. Оказа се, че проверка на съдържанието на балите в Димитровград въобще не е правена. Причината е, че нито една от петте лаборатории, към които се обърнали с молба да извършат анализа, не се съгласила да го направи. Всички отказали. Така проверката пропаднала. А и вече е невъзможна, тъй като боклукът отдавна е минал през сепарацията на "Сорт Комерс“ ЕООД и е разхвърлян в неизвестни посоки за последваща обработка и рециклиране.
Всъщност, без физическа проверка няма как да се потвърди дали един отпадък е „зелен”, или само така пише в документите му. В Европа такива практики за контрол съществуват открай време. На пристанището в Ротердам, например, има специална служба, която прави оценка на риска и проверява вноса на отпадъци на случаен принцип. Но дори и така – с частични проверки – установените нарушения са достатъчни, за да се направи… злокобен извод: зад паравана на документи за „зелен отпадък", из Европейския съюз циркулират огромни количества опасни боклуци – батерии, живак, клинични отпадъци, химически вещества, кадмий, азбест, феноли и каквото още се сети човек.
Та в задачата се пита коя институция у нас върши тази работа (реално, а не само на хартия)? Проблемът е, че няма отговор, а балите пълни с всевъзможен отпадък, деклариран като "зелен", вече никнат навсякъде из страната. Защото полицията и прокуратурата може да се включат при сигнал за престъпление, но в случая говорим за тоталното отсъствие на какъвто и да е постоянен контрол. Регионалните екоинспекции нямат ресурс да го правят. Митниците – може би, но някой трябва да им заповяда, да им опише какво точно трябва да правят и да им осигури бюджет. С анализите на съдържанието на отпадъците е същата работа, макар че поне на пръв поглед лабораториите се "прескачат" под път и над път. Не им се възлага работа, защото всъщност никой не прави проверки. А когато им поръчат някое и друго изследване – бягат като дявол от тамян.
Сертифицираните фирми (с лаборатории), отказали да се занимават с димитровградския боклук
– "SGS България" ООД,
– "Евротест контрол" ЕАД,
– "ДИАЛ" ООД,
– "Лемна Екоинвест България" АД,
– "Еко-консулт инженеринг" ООД.
Освен към тези лаборатории, шефът на РИОС-Хасково Димитър Илиев е потърсил съдействие и от "високата наука”. Молбата му е била "семпла": да бъде упътен кой друг би могъл да извърши такива лабораторни анализи. Разговарял е с преподаватели от два университета в столицата, но и те са му отказали съдействие. Защо – Димитър Илиев не знае. "Банкеръ" също не успя да пробие стената на мълчанието (или на страха). Опитите ни да се свържем с лабораториите се увенчаха с неуспех. С представителите на "високата наука" също, но по друга причина: директорът на РИОСВ-Хасково отказа да разкрие и имената на преподавателите, и в кои висши училища работят те!
