Шест държави извън Европейския съюз държат над половината от стокообмена на България с трети страни, става ясно от последните данни на Националния статистически институт.
През периода януари – ноември миналата година износът на стоки от България за тази група страни нараства с 4.5% в сравнение със същия период на 2018-а и е на стойност 17.55 млрд. лева, показват предварителните статистически данни. Основните ни търговски партньори от тази група са Турция, Китай, Сърбия, Руската федерация, САЩ и Република Северна Македония, които формират 50.5% от експорта за трети страни.
Ако погледнем вноса на стоки от тези държави, той намалява с 12.5% на годишна база и е на стойност 18.51 млрд. лева (по цени CIF). Най-голям е обем на стоките, внесени от Турция, Руската федерация, Китай и Сърбия.
В крайна сметка външнотърговското салдо (износ FOB – внос CIF) на България със страните извън Европейския съюз и през периода януари – ноември миналата година продължава да е отрицателно и е в размер на 957.6 млн. лева.
Най-активна е била търговията през единадесетте месеца на миналата година с втората най-голяма световна икономика –
Китай,
като има ръст и във вноса и в износа. Стоки за 1.39 млрд. лева са заминали за Поднебесната империя, а у нас китайски фирми са внесли продукция за 2.68 млрд. лева.
Китай безспорно е един от важните търговски партньори на България. През 2011 г. стокообменът между двете страни прескочи един милиард долара, а през 2017-а – и два милиарда и продължава да расте. Но търговското салдо е отрицателно за нашата страна. Китай се превърна в наш втори по големина експортен партньор сред страните извън Европейския съюз. Има възможност за по-нататъшно разширяване на българския износ за Китай и по-конкретно на продукти, с които страната ни е известна в Азия. Това обяви заместник министър-председателят по икономическата и демографската политика Марияна Николова пред участниците в Българо-китайския бизнес форум, който се проведе в следата на януари в Пекин. Тя е изтъкнала и възможностите за привличане на инвестиции в българските индустриални зони, които предлагат терени с изградена инфраструктура на китайските компании, желаещи да установят у нас свои производства. Българският заместник министър-председател съпредседателства и 17-а сесия на българо-китайската Междуправителствена смесена комисия за икономическо сътрудничество. А след заседанието й е подписан и двустранен протокол за засилване на практическото сътрудничество в няколко направление като търговските и икономическите отношения, насърчаването на инвестициите, енергетиката, технологичните иновации, селското стопанство и туризма. Документът включва и списък с девет проекта, по които двете страни да работят съвместно в областта на инфраструктурата, индустрията и търговията.
Съседна
Турция
обаче е най-големият ни търговски партньор сред страните извън Европейския съюз. Логично предвид географската близост, традиционните икономически връзки и присъствието на много турски фирми у нас, които използват предимствата, които България им дава като член на Европейския съюз. Двустранният стокообмен през единадестте месеца на миналата година е в размер на 7.53 млрд. лева. А спадът в износа и повишаващият се внос у нас са причината за отрицателното търговско салдо в търговията.
Интересът на турските фирми в България е насочен към проекти, свързани с изграждане на транспортната и енергийна инфраструктура на страната ни, а също и към строителството на жилищни, търговски и офис сгради, както и към банковия сектор. Хранително-вкусовата, химическата и текстилната промишленост също предлагат широко поле за инвестиции. Съществува потенциал за навлизането на още производители на автомобилни части – сектор, в който Турция има сериозни традиции и дял в световното производство.
Перспективните направления за сътрудничество между България и Турция са в изграждането на смесени предприятия, участието на турски фирми в големи инфраструктурни и строителни проекти, както и сътрудничество в туризма.
Следва да се има предвид, че са налице турски фирми, които инвестират в България посредством своите европейски филиали (например, инвестицията на Шишеджам в модернизацията на завода за производство на клинкер и цимент в град Девня).
Стокообменът с Русия е за 4.47 млрд. лева, а с Сърбия – за 2.18 млрд. лева, като и с двете страни търговското ни салдо е отрицателно. Повишеният износ все още не може да обърне тази негативна тенденция.Любопитен факт е този, че България изнася повече стоки за
САЩ,
отколкото внася у нас. Фирми от двете страни са си обменили продукция за 1.51 млрд. лева.
И със Северна Македония българските фирми са постигнали положително търговско салдо. Но, все още не могат да се използват благоприятните географски и икономически условия, за да има по-голямо повишение на стокообмена, който за момента е на стойност 1.18 млрд. лева. И е следствие от спад и при експорта, и при импорта.
