Три са основните стратегически приоритета за развитие на териториите от Югозападния район в програмния период 2021-2027 г., съобщиха от Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Те са елемент от Интегрираната териториална стратегия на ниво 2, която предстои да бъде обсъдена и приета до средата на тази година. Това са насърчаване на иновативния и интелигентен икономически преход, съхранение и развитие на човешкия капитал и по-добре свързан и устойчив регион.
Заместник-министър Деница Николова представи пред кметовете от Националното сдружение на общините концепцията за изпълнение на бъдещата политика за регионално развитие, промените в Закона за регионално развитие, както и програмирането на новата оперативна програма за развитие на регионите, която ще е насочена в две направления – градско развитие за поддържане на икономическия резултат в градовете и развитие на териториите от ниво 2 чрез интегрирани териториални инвестиции.
София – град и Благоевград ще са центровете на растеж в Югозападна България, които през предстоящия период ще получават средства за градско развитие през отделен приоритет на оперативната програма. Към момента е планирано още 6 градски общини в района да получават подкрепа през програмата за цялата си територия. Останалите попадат в обхвата на програмата за развитие на селските райони, в случай че не се приеме предложението на МРРБ за промяна на дефиницията за селски район. "Целта ни е да създадем условия за икономическо развитие на целия район, включително подобряване на демографската картина и качеството на живот, което изисква да създадем развити територии и извън центровете директни бенефициенти на програмата по линия на градско развитие", отбелязва Николова. Поради тази причина ще бъдат насочени усилия и към районите с по-ниска урбанизация. С този подход се търси баланс между инвестиции-потенциал за развитие-стандарт на живот- демографска структура.
Заместник-министър Николова е обърнала внимание, че въпреки добрата транспортна свързаност на Югозападния район има необходимост от инвестиции за разширяване и подобрение на транспортната мрежа, за да може да се осигури по-лесен достъп на икономическите оператори до периферните области, като стимул за развитие на дейност. Регионът е и със силен потенциал за развитие на туризма, затова ще се осигурят възможности за европейско финансиране на проекти, които да засилят потенциала на зоните с обособен туристически сектор. Трансграничното сътрудничество също ще е във фокуса при изпълнение на териториални инвестиции. "Всички тези мерки ще доведат до развиване потенциала на населените места, а така ще се намалят миграционните процеси. Основният фокус е да търсим по-голямо икономическо развитие на страната, надграждащо постигнатото с базовата инфраструктура и качеството на живот до момента. Нужно е да въздействаме още повече над икономиката, за да може през инвестициите да осигурим по-добър живот на хората", подчертава Николова.
Тя обърна внимание и на промените в Закона за регионално развитие, с които ще се засили ролята на Регионалните съвети за развитие. Те ще имат функции за предварителна селекция на най-важните проекти, които трябва да се реализират спрямо спецификата и нуждите на територията. Освен това новият подход за изпълнение на инвестициите ще включва пакет от мерки и проекти, а не само конкретно и ограничени само за модернизация на път, парк, училище или енергийна ефективност, както е в момента. Целта е да се покрие общия облик и нужди на определена територия с комплекс от мерки. Така проектите вече ще се структурират под формата на концепции, която може да включва няколко проекта, обхващащи различни сектори – околна среда, транспорт, човешки ресурси, енергийна ефективност, образование и други. Например, изграждането на нова индустриална зона има нужда от довеждащи пътища, вода, квалифицирана работна ръка, инфраструктура за икономическите оператори. Това ще може да се постигне с една концепция, финансирана през различни оперативни програми.
Деница Николова каза още, че с проектите през новия период ще се фокусират усилия върху по-голяма територия, в която ще могат да си взаимодействат няколко населени места извън административните си граници.
Тя обърна внимание и на важността местните власти да разработят новите общински планове за развитие, тъй като действащите в момента изтичат в края на годината. От следващата година общините трябва да разполагат с нова визия за развитие през следващия програмен период. Без този план няма да може да се получава европейско финансиране.
Икономиката на Благоевград е относително разнообразна и добре балансирана, с липса на ярко доминиращи индустриални отрасли. Най-голям принос в произведения обем продукция и брой работни места е сектор промишленост, следван от търговия и транспорт.
Заради големия брой студенти (отчасти дължащ се на Американския университет в града), кръстопътното си географско положение, природата и редица социални фактори, градът има сравнително добре развиваща се икономика. Открити са много магазини за дрехи, кафенета и ресторанти. Голям брой неквалифицирана работна сила е наета в строителните компании и шивашки цехове.
Градът е разположен на паневропейския транспортен коридор №4, на европейски път E79 и на републиканския път I-1. Благоевград е отдалечен е на 31 км път от Северна Македония, 83 км от Гърция, 88 км от Сърбия. Разстоянието до София е 96 км, до Пловдив – 193 км, до северномакедонската столица Скопие – 183 км, и до гръцкия пристанищен град Солун – 199 километра. Благоевград е разпределителен пункт на туристическия поток за близките планини с техните центрове – Банско, Сандански и Добринище.
В процес на изграждане е автомагистрала "Струма", но не се знае кога ще приключи строежа й.
