Г-н Димитров, само за три седмици (14 декември 2019 г. – 5 януари 2020 г.) изпратихте до медиите две писма, с които осветлихте част от порочните схеми, вихрещи се зад кулисите на шоубизнеса. В единия случай става дума за "София Мюзик Ентерпрайсис" (SME), а във втория – за "АРТ БГ". Нещо случи ли се оттогава до днес?
Освен до медиите, изпратихме тази информация и в Министерството на културата – до Дирекция "Авторско право и сродни права". Този наш ход провокира среща с министъра на културата и в момента разработваме предложения за промяна на Закона за авторското право и сродните му права (ЗАПСП), които ще дадат по-големи гаранции за защита интересите на творците.
Доста е странно, че „София Мюзик Ентерпрайсис“ – най-старата компания, „внасяща“ музикални звезди от световна величина – изведнъж е започнала да играе нечестно. Още повече, че собствениците й – Иван Несторов-Амебата и Димитър Ковачев-Фънки, са музиканти и би трябвало да не ощетяват… собствените си клиенти!
Наистина тази компания е на пазара от 1991 г. насам. През 2010 г. започнаха да се появяват проблемите, когато „София Мюзик Ентерпрайсис” натрупа задължения за няколко концерта, които изчисти четири години по-късно. После – за период от две години – отново се натрупаха задължения, които се изчистиха доста по-късно. Във времето многократно сме правили споразумения, които обаче се изпълняваха частично. През последните две години задълженията на СМЕ растат лавинообразно и днес нещата са драматични.
Не успяхте ли да се разберете като колеги?
Нямаме очакване, че в крайна сметка може да се случи нещо позитивно и авторите да си получат възнагражденията. Собствениците на „София Мюзик Ентерпрайсис“ решиха да продадат фирмата си на хора, които нямат абсолютно никакво отношение към организирането на концерти. Това са хора, които са известни с различни дейности в разрез със закона. Подобни са проблемите, които имаме с "Моко Солюшън", "Болкан ентъртейнмънт" и "АРТ БГ". В международен план тези промоутъри дискредитираха целия бранш в България, който се занимава с организирането на концерти. Ще ви дам само един пример. Заради некоректното поведение на "АРТ БГ", пропаднаха концертите на Енрике Иглесиас в три европейски държави и срещу тях са заведени няколко съдебни дела.
А вие защо досега не водите дела срещу тези некоректни фирми?
Напротив. Правихме опити чрез изпълнителни дела, но те се оказаха безсмислени, защото тези фирми реално са кухи и нямат имущество, чиято стойност да компенсира творците.
За каква сума говорите?
До момента – над 1.7 млн. лева.
С концерта на Лара Фабиан какво се случи? Провали ли се, както прогнозирахте?
– Концертът се проведе, въпреки че не беше лицензиран. Затова има заведено дело от наша страна. И макар в последния момент да беше обявена друга фирма организатор, ние знаем, че зад нея стои отново „София Мюзик Ентерпрайсис”.
– След като говорим за най-старата фирма, какво е положението с младите – те по-коректни ли са? Спазват ли закона, или вървят по пътеката, отъпкана от "батковците"?
– Всеки ден в България се организират не по-малко от 500 събития, които остават без лицензионен договор и без уредени авторски права. Нашият капацитет не позволява да претендираме към всички, затова се насочваме към големите зали и промоутъри и постепенно вървим към периферията.
– А какво положението с АРТ БГ? Не можете ли да ги осъдите, след като имат договори с "Музикаутор" и не ги изпълняват?
– "София Мюзик Ентерпрайсис" присъстват на пазара с две юридически лица. Едното е регистрирано като културен институт и ползва облекчения във връзка с ДДС от продажбата на билети. Другото е обикновено акционерно дружество. В този случай нещата са ясни, защото имаме конкретни субекти.
С "АРТ БГ" е много по-сложно. Те оперират на пазара с множество фирми – около десет, които за всеки концерт сключват отделни договори с различни подизпълнители и доставчици. Например – една фирма сключва договор за наема за залата, друга- за осветлението, трета – за сцената, четвърта – за звука, пета… с "Музикаутор". В един момент съответната фирма бива прехвърлена на трето лице и така когато натрупа задължения, ги оставя неизчистени.
Как се стигна до провалените концерти на Енрике Иглесиас?
Ще се опитам да обясня схематично. Случва се един концерт в България, но има още 15, които са планирани в други европейски държави. Четири-пет от тези концерти се провалят, защото българският промоутър не е изплатил авансово хонорарите за тях. Ето на това основание срещу АРТ БГса заведени и куп съдебни дела от наши партньори в чужбина. Но по-страшното е, че в момента е почти невъзможно българска компания да работи на международна сцена и да ангажира голямо име, тъй катоподобни случаи създават един изключително негативен имидж. .
Съществува ли изход от тази задънена ситуация?
По принцип съществува, но за това е необходима политическа воля. Имаме индикации, че такава воля съществува. Преди година и половина парламентът прие поправка, с която задължи собствениците на зали, в които се провеждат концерти, да изискват от организаторите подписани договори с нас. По този начин, ако авторските права не бъдат платени след съответния концерт, собственикът на залата става солидарно отговорен с неизрядния промоутър. В случай, че тръгнем да търсим парите по съдебен път.
Това не решава ли проблема?
Не, защото "Музикаутор" – като организация, представляваща целия световен репертоар в България – не може да откаже да лицензира събитие, само заради съмнения в почтеността на организатора. Реално ние даваме лиценз, но това не гарантира плащането след това.
Имате ли рационални идеи в тази посока?
– Да, имаме законодателни предложения, които да гарантират, че бизнесът с концерти в България ще се изсветли и авторите ще получават своите възнаграждения. Това ще се случи с повече правомощия за залите и тикет агенциите, които – при сключването на договорите за наем и продажба на билети – да получават и авторските възнаграждения. Това е практика, която вече е установена във Франция, Великобритания и Белгия и която ние настояваме да залегне и в българското законодателство.
– И смятате, че това е кардиналното решение на проблема?
– Причините да не се плащат авторски права са две. Едната е свързана с лошия мениджмънт на събитието: концертът може да бъде продаден изцяло и в същото време да са генерирани непланирани разходи, които в последна сметка да доведат промоутъра до загуби. Другата причина е, че за голяма част от промоутърите, плащането на авторски права е последна грижа и затова смятат, че то може да бъде избегнато. Най-напред се плащат същинските разходи – сцена, озвучаване, осветление и т.н., а след това – за охрана, медицински екипи, тоалетни и т.н. И накрая – ако останат някакви пари и промоутърът реши – отделя нещо и за авторски права. Така че смисълът на нашето предложение е не само изсветляването на бизнеса и изплащането на авторските възнаграждения, но и гарантиране интересите на всички по веригата. В това число – на държавата, на изпълнителите и на подизпълнителите. И най-вече – на аудиторията!
Разговора води Теодора Георгиева
