Провокативен коментар на председателя на "Ю Би Ес" – Аксел Вебер, през миналата седмица предизвика противоречиви отзиви. Вебер посочи, че финансовият сектор е на прага на "голяма промяна на пазарната си структура", защото инвеститорите вече започват да отчитат риска, провокиран от климатичните промени и да залагат цените на въглеродните емисии при съставянето на портфейлите си. "Цената на въглерода ще стане като LIBOR", декларира банкерът. (Бел. ред. – LIBOR е Лондонският междубанков лихвен процент, който три десетилетия служеше за база за формиране на кредитните лихви на западните пазари докато през 2012-а се разбра, че някои търговци и банкери са манипулирали оценките му и той бе изваден от употреба).
Водещи банкери от Уолстрийт не се съгласиха с мнението на Вебер. Просто защото LIBOR се формираше на дневна база от оценките на банки на пазарните условия, докато цените на въглеродните емисии се определят съобразно концепция, налагана до голяма степен от политиците.
В интерес на истината, историята на тези оценки е доста спорна. Концепцията възникна през миналия век, когато икономистите предложиха замърсителите на околната среда да плащат глоби за вредните емисии или под формата на твърд лихвен процент, определян от правителството или по цени, формирани от пазара. Което трябваше да принуди компаниите да редуцират отделяните вредни вещества.
Европейският съюз вече въведе подобни глоби в доста скромен формат. А МВФ изчисли неотдавна, че съществуващите в момента системи за оценка на въглеродните емисии в световен мащаб формират средна глобална "цена" от 2 щ. долара за тон. И предупреди, че планетата се нуждае от средно 75 щ. долара за тон, за да сведе под 2 градуса по Целзий увеличението на температурата, договорено в Париж. Разликата е огромна, но в никакъв случай не е неосъществима. Особено след като световната общност започна да говори и да обсъжда все по-настойчиво мерките за овладяване на климатичните промени.
Председателят на Европейската комисия – Урсула фон дер Лайен, предупреди, че ЕС планира да въведе мита на вноса от държави, които не са въвели цени на въглеродните емисии, което Белият дом определя като "протекционизъм". Но някои влиятелни републиканци като бившият председател и главен изпълнителен директор на "Голдмън Сакс" – Ханк Полсън и американският политик, икономист и бизнесмен – Джордж Шулц, призовават за данък върху въглерода под формата на "въглероден дивидент". Тази инициатива се подкрепя от едри петролни групи, сред които – "Бритиш петролиъм", "Ексън Мобайл" и "Тотал".
Глобалната компания за данни и инфраструктура на финансовите пазари – Refinitive, пресметна през миналата седмица, че, ако политиците в световен мащаб наложат "лепта" от 75 щ. долара на тон въглеродни емисии в бъдеще, тя ще "ощети" компаниите с 4 трлн. щ. долара – число, което би могло да се вложи в моделите за оценка на фирмените активи.
Дискусиите за оценката на въглеродните емисии е полезна, доколкото ще помогне за дефиниране на целите на финансовите трансфери, които да помогна на специфични популации или на цели държави да се пригодят към климатичния шок. Когато икономистите предлагат схеми за облагане на въглеродните емисии, те обикновено предполагат, че получените пари ще бъдат преразпределени. Определянето на цена на тези замърсявания ще помогне за моделирането на бъдещи икономически сценарии и ще помогне на политиците да представят на избирателите си различните варианти далеч преди въвеждането на система за данъчно облагане на въглеводородите.
Подобни модели в никакъв случай не могат да се приравнят на LIBOR и в този смисъл смелите прогнози на Вебер изглеждат непостижими. Но пък те показват, че дебатът за климатичните промени в бизнес средите се разраства и може да доведе до скок на зеленото финансиране и до последваща готовност за промени на корпоративните счетоводни системи. Рано или късно базова мярка за зелените финансови продукти ще е необходима и като се има предвид липсата на алтернативи най-добрата опция ще е, макар и неперфектната, цена на въглеродните емисии. И да стискаме палци тя да не затъне в скандалите, сполетели LIBOR.
