Сега Москва трябва да бъде по-предпазлива от премахването на ограниченията, отколкото да въвежда допълнителни санкции. Руската икономика, която беше в криза преди няколко години поради налагането на санкции от Запада, сега е много по-стабилна от всякога в много отношения. Подобна оценка прави днес меродавният лондонски бизнес вестник Financial Times, позовавайки се на оценките на своите експерти. "Анализаторите твърдят, че Москва сега трябва да бъде по-предпазлива по отношение перспективата за премахване на ограниченията от [въвеждането] на допълнителни [санкции]", се казва в материала.
Според аналитниците, въпреки факта, че темповете на икономически растеж в Русия са се забавили последните години, икономиката се развива значително по-стабилно, Руският фонд за национално благосъстояние достигна размер от 124 милиарда долара, износителите са намерили нови пазари за продукцията си, а вносителите – вътрешни алтернативи на западните продукти и изделия. Тази ситуация, отбелязва изданието, е резултат от "разумна финансова политика, икономическа адаптация през годините на западните ограничения, както и голям късмет".
"Само няколко икономисти оспорват факта, че общата икономическа картина в Русия е по-добра днес, именно заради западните санкции", посочва изданието. Русия отговори на ограниченията като съсредоточи усилията си в три ключови области. Първо, тя „затегна коланите“ – намали правителствените разходи и застави търговските банки и големите корпорации да изчистят балансите си. Отчасти това се дължи на намаляване на възможността за чуждестранни заеми поради санкциите и настроение на инвеститорите, както и на желанието на Руската федерация да осигури стабилност за икономиката си в бъдеще.
Второ, руската федерация изразходва трилиони рубли по програмите за заместване на вноса, забрани вноса на хранителни продукти от ЕС и така стимулира вътрешното аграрно производство и хранително-вкусовата си промишленост. И накрая, Русия решително преразгледа начина на изразходване на огромните си печалби от продажбата на нефт и газ. Приходите от износ на енергоносители над установеното ниво, се пренасочват към Националния фонд за благосъстояние, който сложи край на стария модел за развитие по схемата „бум и спад“, причинен от зависимостта на държавните приходи от цените на изнасяния суров петрол.
Резултатите от този курс, според британски експерти, са наистина впечатляващи. Държавният дълг в Руската федерация е едва около 15% от БВП. Средният подобен показател в ЕС достига 80%, подчертава накрая Financial Times.
