През 2012-а жилищният пазар в Лисабон се разпадаше със стотиците си разнебитени сгради в търговската част на града. Инвеститорите пък масово напускаха португалската столица след като страната поиска финансова помощ от МВФ. (Бел. ред. – Тя беше договорена през май 2011-а от тогавашния премиер Жозе Сократеш под формата на тригодишна спасителна програма от кредити в размер на 78 млрд. евро, предоставени от МВФ и Европейския съюз. Португалците погасиха земите предсрочно, като последната вноска от 4.7 млрд. евро бе преведена на 10 декември 2018-а).
За да помогне за решаването на проблема правителството на Португалия започна да предлага през 2012-а "златни визи" на чужденците, готови да похарчат 500 хил. или повече евро за покупка на недвижими имоти. Програмата напомпа 4.5 млрд. евро в сектора, по-голямата част от които дойдоха от Китай, и превърна страната във втория "най-горещ" имотен пазар в Западна Европа. Което провокира оценката на премиера Антониу Коща, че е дошло време да се редуцират стимулите.
Както е видно от внесения от правителството на Социалистическата партия на Коща бюджет, управляващите искат да ограничат предоставянето на златни визи до покупки на имоти извън Лисабон и Порто и се опитват да привлекат инвеститори към по-рядко населените райони на страната. Премиерът твърди, че целта е да се овладеят спекулациите на пазара на имотния пазар, които ограничават достъпа на средната класа до жилища в най-големите португалски градове. В реч, разпространена на 29 януари от държавното радио и телевизия на Португалия (RTP) Коща заяви, че златните визи "трябва да допринесат за възстановяването на пазара на недвижима собственост там където е необходимо или в по-рядко населените области". И че те "за щастие, не са необходими в големите урбанизирани центрове".
Експерти от неправителствени организации посочват, че златните визи са създали огромна несправедливост на жилищния пазар и много местни жители са напуснали Лисабон, защото доходите им не позволяват да си купят или да наемат имот. Португалските брокери на недвижима собственост също признават, че растящите жилищни цени в Лисабон и Порто са проблем за местните жители, но се страхуват, че ограниченията на златните визи могат да пренасочат чуждестранните инвеститори към други части на Европа, най-вече към Кипър, Гърция и Испания, които предлагат подобни програми. "Не могат да се променят правилата по средата на играта, особено след като над половината от имотните покупки на притежателите на златни визи са в Лисабон и Порто", коментира Луиш Лима – шеф на португалската Асоциация на професионалистите и брокерите на недвижими имоти.
Премиерът Коща обаче не смята, че промените ще засегнат привилегированите инвеститори. А окончателната дума по предложения от кабинета бюджет ще има парламентът на 6 февруари. Целта на правителството е да постигне първия бюджетен излишък откакто преди четири десетилетия Португалия възстанови демокрацията, а икономиката навлиза в седма поредна година на растеж. Цените на имотите са скочили с 10.3% през третото тримесечие на 2019-а спрямо същия период на 2018-а – вторият най-солиден ръст след Люксембург, по данни на Евростат.
Друго предложение на социалистите е да прекрати практиката на някои чуждестранни резиденти да не плащат данък за пенсиите си – привилегия, провокирала критиките на Финландия и Швеция, че Португалия има несправедлива данъчна система. Ако то се приеме, чужденците, които кандидатстват за т. нар. "нетрадиционна програма за гражданство" ще трябва да плащат плосък налог от 10% върху пенсиите си. Някои чуждестранни работници пък ще получат позволение да продължат да внасят твърд налог от 20% върху доходите си. Това, според юристи, специализирани в данъчно право, ще потуши критиките и ще се отрази слабо на търсенето на този режим. Просто защото 10% пенсионен данък е много нисък и доста привлекателен за чужденците.
