Когато става дума за пари, паниката никога няма да е излишна. Решението е едно, но то може да бъде променено, ако в хода на преговорите страната ни бъде притисната. В чакалнята на еврозоната – по смисъла на документите, които се цитират във въпросната поправка на закона, българският лев може да се отклонява до 15% от т.нар. „централен курс“. Всяка една страна по споразумението има право да поиска промяна на този централизиран курс. По време на престоя в чакалнята може да бъде поискана промяна. Така хем вълкът ще е сит, хем агнето цяло“. Това обясни пред БНР доц. Григор Сарийски от Института за икономически изследвания при БАН, един от авторите на годишните икономически доклади на Академията. Коментарът му е по повод приетия в спешен порядък законопроект, който да успокои страховете, че фиксираният курс на еврото към лева няма да бъде променян, когато влезем в чакалнята на еврозоната или в самата еврозона.
Според доц. Сарийски при евентуална промяна на курса почти няма да има плюсове, включително няма да има и кой знае какъв позитивен ефект за износа, каквито мнения бяха изразени. „Основният губещ ще бъде населението. Евентуална обезценка на курса на лева означава само едно – внос на инфлацията, тоест, вносните стоки ще поскъпнат. И ако не се променят заплатите със същия темп, с който се променят цените на стоките, покупателната стойност ще намалее… Основните печеливши ще са хората от елита, защото това означава по-голямо задълбочаване на интеграцията, повече пари, кариерно израстване, сваляне от отговорност… Влизането в еврозоната означава – за всяка неприятност, която ще сполети българската икономика, ще можем да се оправдаваме с това, че сме в еврозоната и нямаме право на независима монетарна политика“.
Доц. Григор Сарийски посочи пример: „Когато вкарате лева във валутен борд, това е все едно да го затворите в клетка, колкото да не хапе. Но когато го вкарате в еврозоната, това означава да го убиете, да го одерете и да направите кожата му на тъпан. Оттам връщане няма… Еврозоната е място, на което се взимат авторитарни решения, които далеч не са изгодни за всички страни, които са нейни членки… Еврозоната е не съвсем дисциплинирана структура, правилата там се изкривяват, но не за всички играчи“.
По думите му негативите в еврозоната се споделят както между онези, които получават облагите, така и с онези, които не получават никакви облаги. „Проблем е, че не знаем в каква посока ще се развие еврозоната. Сега се говори за зелени политики и когато ЕЦБ започне да налага това нещо посредством финансови механизми, това означава оскъпяване на производството. Едно е да се оскъпи, когато ти си 120% европеец, каквато е Германия, друго е да си 50% от средноевропейското“.
Според доц. Сарийски цената на членството на България в еврозоната е на тъмно. „Еврозоната е като подвижни пясъци, не знаем каква ще е ситуацията утре. На фона на задаващата се криза и на фона на това, че еврозоната е незавършена конструкция с липсваща основа, рисковете за препострояване на всяка икономика са много повече от позитивите“.
