Лакмусът “Пеевски – шеф на ДАНС” отново на мода
Безспорно тиражирането на подслушвания разговор между президента Румен Радев и командира на Военновъздушните сили (ВВС) генерал-майор Цанко Стойков е скандал. Още по-безспорно е, че този скандал гони две цели – омаскаряването на държавния глава и “повишаването” на главния прокурор от чин “Господар на обвинението и досъдебното производство” в ранг – “Едноличен господар на съдебната власт”!
Според официалните хипотези, атаката срещу Румен Радев е:
- добре замислена политическа провокация, в която участват КПКОНПИ, ДАНС, Специализираната прокуратура и Специализираният наказателен съд, чийто председател би трябвало да е разрешил прилагането на огласените СРС-та – по поръчка на управляващите, естествено;
- медийна пушилка, която трябва да отклони общественото внимание от някои други взривоопасни проблеми, примерно – водната криза, налагането на държавен монопол върху ВиК-услугите и наливането на 1 млрд. лв. в сектора; мафиотския трилър с легалния и незаконния внос на боклуци от цял свят, а не само от Италия;
- самосиндикална акция, чрез която главният прокурор Иван Гешев предупреждава враговете и опонентите си какво може да им се случи, ако продължат да клатят едноличната му и безконтролна власт в прокуратурата;
- кризисен ПР-ход, целящ втвърдяване на президентския електорат и привличане на нови гласоподаватели от други сегменти на политическия спектър. казано на по-обикновен език, тази хватка представлява следното: когато публично и незаслужено омаскариш някого, той “изведнъж” става симпатичен дори и на заклетите му опоненти и врагове!
Всъщност, ако
трябва да дефинираме крайната цел на упражнението
с оглед на средствата, използвани за нейното постигане, най-вероятно става дума за… тест.
Темата е позната: “Съществува ли гражданско общество и докъде е готово да стигне то, ако “някой” застраши демокрацията и върховенството на закона чрез погазване на конституцията и нормативната уредба”.
Приложените методи също: превишаване на права, злоупотреба с власт, подмяна на едни законови разпоредби с други, извратено тълкуване на нормативни разпоредби и т.н.
Същата работа като преди шест години, когато Делян Пеевски изведнъж беше курдисан на поста “Председател на ДАНС”.
Предизвикателството беше много голямо и нормалните хора реагираха точно според очакванията – първосигнално: масови протести срещу решението на парламента, защото Пеевски бил човек на Ахмед Доган (т.е. на задкулисието), бил олигарх, бил… еди какъв си.
И нито дума по въпроса, че по принцип
издигането на кандидатурата му е в противоречие с изискванията на Закона за ДАНС
и за да мине номерът, въпросният нормативен акт бе подобаващо ремонтиран – в извънработно време и чрез брутално нарушаване на Закона за нормативните актове и Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Припомняме накратко:
- на 13 юни 2013 г. проектозаконът за изменение на Закона за ДАНС е внесен в парламента и минава на първо и второ четене в едно гласуване;
- късно през нощта – малките часове на 14 юни, тогавашният президент Росен Плевнелиев е сгащен на Аерогара “София” и е натиснат да подпише указа за обнародване;
- едновременно с това, тогавашният председател на НС Цецка Цачева задържа отпечатването на “Държавен вестник”, докато заветния указ не бъде “подпъхнат” в официалния раздел (бел. ред. нито един нормативен акт не влиза в сила, ако съдържанието му не бъде обнародвано в “Държавен вестник”);
- на 14 юни, около час след откриване на редовното пленарно заседание, Делян Пеевски е номиниран и избран за председател на ДАНС.
Пет дни по-късно, уж под натиска на улицата, Делян Пеевски подава оставка и се връща в парламента като редови депутат.
Гражданското общество е във възторг от себе си, задкулисните “социолози” – също.
Защо обаче смятаме, че става дума за експеримент? Логиката е виновна. Ако Делян Пеевски трябваше да стане незаобиколим, но легитимен фактор в сектор “Сигурност”, той щеше да стане министър на вътрешните работи. Хем е политическо назначение, хем по закон няма никакви по-специални изисквания.
Другият вариант е при ремонта на Закона за ДАНС, управляващите от БСП и ДПС да си бяха спазили нормалната процедура – проект, обществено обсъждане, внасяне в парламента, съгласуване по комисии, първо и второ четене, обнародване…
В скандала, нашумял вече като “Война между президента главния прокурор “,
матрицата е същата.
Разработката срещу Румен Радев стартира през 2016 г. – заради три сигнала до КОНПИ за конфликт на интереси и облагодетелстване чрез служебното положение срещу бившия вече шеф на ВВС и все още бъдещ кандидат-президент – ген. Румен Радев.
Единият от сигналите се отнася до назначаването на Десислава Генчева за пиар експерт на ВВС, а останалите два – за апартаменти, закупени или ползвани от Радев и Генчева.
За изясняването на обстоятелствата в сигналите, в КОНПИ е образувана проверка, която продължава до средата на 2019 година.
На 19 януари 2017 г. Румен Радев официално встъпва в длъжност, а четири месеца по-късно – през месец май, в Специализирана прокуратура е образувано досъдебно производство за престъпления по чл. 321 от НК, т.е. за организирана престъпна група (ОПГ), създадена с цел набавяне на имотна облага.
От материалите, разпространени от държавното обвинение – постановлението за спиране на досъдебното производство и подслушаните телефонни разговори, става ясно, че поне
двата от членовете на ОПГ-то са генерали – шефът на ВВС и държавния глава.
Оттук и първото брутално нарушение на НПК: дори когато става дума за разследване на организирана престъпна дейност, Специализираната прокуратура няма абсолютно никакво право да “бройка” военнослужещи по Закона за въоръжените сили. И понеже разрешенията за СРС са издадени от Специализирания наказателен съд, неговият председател също е в нарушение (меко казано).
С Решение № РС-252-19-050 от 31 юли 2019 г., правоприемникът на антикорупционната комисия от 2016 г. – КПКОНИ, отсича: ген. Радев и съпругата му Десислава Радева (екс Генчева) не са в конфликт на интереси. Тоест – твърденията в сигналите за назначаването ѝ за имотните им облаги са се оказали безпочвени.
Второто брутално нарушение е свързано с прилагането на специалните разузнавателни средства. Оставяме настрана подменената подсъдноста и продължаваме по същество.
Подслушването е разрешено, защото
разследването върви срещу организирана престъпна група.
От разговорите обаче става ясно, че “работата” е… най-обикновен битовизъм и кокошкарство, които по никакъв начин не се вписват в дефинициите “организирана престъпна дейност” и “заплаха за националната сигурност”.
По закон, когато едно легитимно СРС не постигне целта, за което е приложено, то трябва да бъде унищожено в 10-дневен срок от прослушването и анализирането на събраната информация. В случая обаче ДАНС и спецпрокуратурата са направили точно обратното: пазят аудиозаписа и “хартиената” стенограма цели 9 месеца (от април 2019 г.), за да ги използват за цели, нямащи нищо общо с правосъдието.
И накрая –
пародията с Конституционния съд.
По закон, когато разследващите и наблюдаващите прокурори не съберат доказателства, годни за повдигане на обвинения или за внасяне на обвинителен акт в съда, досъдебното производство трябва да бъде прекратено.
В този случай обаче – ново двайсет: досъдебното производство е спряно, докато Конституционният съд не отговори на въпроса “Може ли президентът на Република България да бъде разследван, или не може”.
Този ход, без никакво извинение, си е най-обикновена перверзия. Разследваш и подслушваш незаконно държавния глава две-три години, а накрая – като закъсаш – питаш Конституционния съд дали може!
“Що не пита по-рано бре, аланкоолу?”, би казал Дядо Вазов на “старовремски” български език. Примерно – още през август 2019 г., когато КПКОНПИ не успя да докаже сигналите, защото Радев и Стойков са организирали изчезването на съответните документи?
Ами защото…
Така де!
