Заради недостига на метал по време на Първата световна война германската "Райхсбанк" (както по онова време се е наричала централната банка на Германия) позволила на германските градове да печатат собствени пари. Но макар че идеята е била единствено да се предотврати кешов спазъм, тя отключила вълна от креативност. Богато декорираните и оцветени банкноти, познати като Notgeld (в превод – кризисни пари) в момента са изложени в паричната галерия на Британския музей – като ефектен документ за онова бурно време.
Любопитна изложба провокира коментар на журналиста Гавин Джексън във "Файненшъл таймс", в който той оценява парите не само като икономически инструмент, но и като носител на културата и ценностите на времето и на хората от районите, в които са емитирани. Паричната експозиция ще остане в музея в Лондон до 29 март, а оценката на Джаксън за нея представяме на вниманието на читателите на "Банкеръ".
След края на войната банкнотите Notgeld продължили да съществуват в легална сива зона, най-вече като обект за колекционерите. Те били паричен вдъхновител на местните управи, които ги украсили с типични за съответните области мотиви. Някои се обръщали към фолклора: една експресионистична банкнота от Ауербах в Саксония изобразява местна легенда за кмет, който укротява домакините с пържени кюфтета.
Notgeld показват Ваймарската република от друг ъгъл, твърди уредникът на изложбата Йоханес Хартман. Според него, докато повечето хора свързват тогавашния живот в Берлин и Мюнхен с кабарета,с джаз и либерализъм, изборът на дизайн от малките градчета показва по-консервативни и понякога по-реакционни нагласи. Доста от емитираните Notgeld изобразяват герои националисти като Пол фон Хинденбург, а една от сериите призовава Германия да си върне колониите. Други показват мрачни сцени и насилие: на банкноти от Тощет е изобразено линчуване на еврейски "спекуланти".
Наличните банкноти и монети от този вид позволяват на историците да разберат какво е било отношението към хора и събития от определени епохи. По време на Американската революция например щатът Мериленд пуска банкноти, които показват как английският крал Джордж ІІІ тъпче Великата харта на свободите.
В този контекст могат да се разглеждат и монетите от 50 пени, посветени на BREXIT. На обратната им страна има надпис "Мир, просперитет и приятелство с всички народи" и датата на формалното отделяне на Острова от Европейския съюз. Именно този текст разбуни духовете на английската интелигенция и предизвика призиви за бойкот на парите. Източник на недоволството е писателят Филип Пулман, който забелязал, че липсва "оксфордската" запетайка след "просперитет". Което, разбира се, е просто претекст за изразяване на дълбокото разочарование от акта на раздялата.
Повечето изложени монети и банкноти са документи на официалната история. Но алтернативни пари като Notgeld, като изсечените през 1903-а "пенита на суфражетките" (на които ликът на крал Едуард VІІ е надраскан с надписа "избирателни права за жените") и като местните валути – като паундът на Бристъл (за чието съществуване вече няма средства), ни предоставят познания за начина на живот на отделните общности, на противниците на обществените норми и правила и на идентичността, които често са скрити под повърхността.
Паундът на Бристъл е емитиран през 2009-а, за да стимулира икономиката на града като задържа средствата в региона. Презумпцията е, че валута, която може да се харчи само на регионално ниво, ще спре "изтичането на пари" и ще помогне за ръста на цялото стопанство.
Всъщност въпросната парична единица ползва модела на австрийския град Вьоргъл, чийто кмет пуска местна валута през 1932-а. Ранната й версия тръгва с отрицателни лихвени проценти: тя се обезценява всеки месец, освен ако притежателят й не купи гербови марки. Увеличеното парично предлагане помага за подема на икономиката на града, който успява да изгради шанца за ски скокове и да подобри уличното осветление и отводняването – познато като "чудото на Вьоргъл".
Паундът на Бристъл не успява да постигне същите резултати, отчасти заради обема на оборота – през петте години след въвеждането му с него са били осъществени транзакции за около 5 млн. британски лири при размер на градската икономика от грубо 14.2 млрд. брит паунда през 2017-а. Докато във Вьоргъл отпечатаните местни пари са били използвани за изплащане на заплати. Работниците пък са ги приемали защото градската управа им е позволявала да плащат на части данъците си – стимули, които Бристъл просто не е предоставил.
Все пак, Notgeld показват, че парите могат да са и нещо повече от икономически инструмент – те са показателни за културата и ценностите на времето и обществото. Областите, които са емитирали локални валути, са известни с готовността си да съхранят, както и да понесат екстремни лишения, за да помогнат за разцвета на регионалните стопанства.
Може би именно това привлича интереса към използваните в момента във Великобритания HullCoin – цифрова валута, пусната в пристанищния град Хил в Северна Англия. Тя може да се използва само от доброволци и от хора, положили обществено полезен труд, от благотворителни организации, училища, центрове за предлагане на работа, държавни здравни структури и затвори. С други думи – все неща, които са нещо повече от икономика.
