Българските финанси стоят устойчиво на фона на нестабилния в момента свят, а българският лев е една от най-стабилните валути. Това, за което отговаря БНБ, е да осигури адекватно покритие на лева с активите на управление "Емисионно" – става въпрос за валутния резерв, който се състои от активи с най-високо качество. Това заяви управителят на БНБ Димитър Радев по БНТ, цитиран от пресслужбата на Централната банка.
"Парламентът се произнесе много категорично с решение, което представлява сериозна подкрепа за позицията на Българската народна банка, че единствен изход от паричния режим на фиксиран валутен курс, който имаме, е присъединяването към еврозоната", посочва Радев.
"Европейската централна банка даде много бърза и силна подкрепа за промените, които бяха предложени в Закона за БНБ. Тази подкрепа е показателна за степента на взаимодействие, която сме постигнали, а също и за процеса, който напредва съгласно предварителния план", заяви управителят на БНБ. "Това е процес, който се осъществява за първи път – едновременно присъединяване на националната валута към валутния механизъм ERM II и присъединяване на страната към институция на еврозоната, каквато е Банковият съюз. С присъединяването към валутния механизъм ставаме членове на два сегмента на Банковия съюз – Единния надзорен механизъм и Единния механизъм за преструктуриране. Ако това се реализира, България ще членува в институции, които са от ядрото на еврозоната", посочва той.
По неговите думи такъв процес е много сложен от техническа гледна точка и в крайна сметка е политически, тъй като решенията се вземат с политическа санкция. Има рискове, които са преодолими, отбеляза още Радев.
Управителят на БНБ подчерта, че валутният борд в България е много повече от паричен режим. Според него той е феномен, който широката общественост съвсем правилно свързва с финансовата стабилност в страната, като смята, че е налице изострена чувствителност към тази тема.
Радев коментира и аналогията с балтийските страни по отношение на процеса на въвеждане на еврото. "Тези страни имаха паричен режим, подобен на българския днес. При тях процесът протече гладко и успешно и няма причина това да не бъде така и в България", категоричен бе той.
"България е специфичен случай с това, че единствена има фиксиран курс, записан в закон. Същият курс беше потвърден в писмото за намеренията, с което България започна процеса на кандидатстване през 2018 г. Това е записано като първа точка в писмото ни. България тогава се съгласи да изпълни определени условия, при положение че се присъединим към валутния механизъм с фиксирания курс от 1.95583 лева за едно евро. Нямаме никакви индикации, че някой ще поиска промяна в този курс. Сега след решението на парламента това вече е изключено и чисто теоретично", посочи управителят на БНБ.
Управителят на Централната банка коментира и "случая КТБ". "КТБ ще бъде дълго в публичния фолклор, но няма пряка връзка с валутния борд", заяви той. В рамките на това, за което отговаря БНБ, продължава експертът, имаше две основни причини за КТБ – слабости в банковия надзор и липса на институционалната рамка за разрешаване на проблеми в банковия сектор. "След 2015 г. имаме огромен напредък по тези две линии, което само по себе си ни позволява да напреднем и в процеса към еврозоната".
В отговор на въпроса дали еврото е добро за България Димитър Радев посочи, че процесът на задълбочаване на европейската интеграция е добър за България, а еврото е един от най-важните символи на тази интеграция.
Коментирайки дали еврото няма да донесе поскъпване, той заяви: "Както в момента основната цел на паричния режим, който се управлява от БНБ, е ценовата стабилност, това няма да се промени след присъединяването към еврото. В основата на мандата на ЕЦБ също стои целта за ценова стабилност. Това не означава, че цените ще останат неизменни – те ще зависят например от международните цени и състоянието на пазара на труда. Успоредно с това, обаче, процесът на реална конвергенция, в който вече се намираме, означава както увеличение на цените, така и на доходите към средните равнища в ЕС."
Относно противниците на еврото управителят на Централната банка заяви, че "те не са системен проблем в България“.
Димитър Радев заключи, че фискалната позиция на страната е една от най-силните в Европейския съюз и България, като посочи, че в момента страната ни дели второ място с Люксембург като държава с най-нисък дълг към БВП. "Уникално качество в нашите публични финанси е фискалният резерв, въведен в края на 90-те години заедно с валутния борд. Към края на миналата година този резерв е равен на около 7% от икономиката на страната. Представете си едно домакинство с ниски задължения и високи спестявания, то определено би се чувствало по-сигурно в един като цяло несигурен свят", обобщи управителят на БНБ.
