С питането си до Конституционния съд по адрес на държавния глава Румен Радев, главният прокурор Иван Гешев потвърди очевидното! Не конституцията е чак толкоз некачествена или е изживяла живота си, а законовите и подзаконовите нормативни актове, които трябва да я претворят в дела надолу по веригата „законодателна власт – изпълнителна власт – граждани – съдебна власт“, са писани колкото за бог да прости.
Започваме, естествено, с най-пресният пример – питането, с което главният прокурор иска конституционните съдии да му обяснят две „неща“: има ли разлика и каква е тя между понятието „държавна измяна“ (чл. 103, ал. 1) и престъпленията, описани в Глава първа „Престъпления против републиката“, Раздел първи „Измяна“ от Особената част на Наказателния кодекс.
За да стане ясно безумието – в случая не толкова на днешния главен прокурор, а на
стотиците знайни и незнайни законотворци,
минали през парламента от 1990 г. насам – се налага да си припомним три-четири разпоредби:
Чл. 103, ал. 1 от конституцията: „Президентът и вицепрезидентът не носят отговорност за действията, извършени при изпълнение на своите функции с изключение на държавна измяна и нарушение на Конституцията.“
„Съответните“ текстове от Наказателния кодекс (чл. 95 – чл. 97), поради липса на място, ще ги преразкажем в нещо като конспект.
Измяна е, ако някой – с цел да бъде съборена, подровена или отслабена властта в републиката:
– участва в извършването на опит за преврат, в бунт, или във въоръжено въстание;
– лиши от живот държавен или обществен деятел или причини тежка телесна повреда на такова лице;
– чрез палеж, взрив, наводнение или чрез друго общоопасно деяние причини смърт на едно или повече лица;
– задържи някого като заложник, чието освобождаване поставя в зависимост от изпълнението на определено условие от страна на държавата, на държавна или обществена организация или на трето лице…
В споменатата по-горе Глава първа „Престъпления против републиката“, съществуват още три раздела –
„Предателство и шпионство“, „Диверсия и вредителство“ и „Други престъпления“.
Явно обаче
президентът Радев не е изконсумирал
нито едно от описаните в тях деяния и поради тази причина те не фигурират в искането на главния прокурор Гешев до Конституционния съд.
Тоест – и към днешна, и към тогавашна дата (април – юли 2019 г.) Румен Радев може да бъде разследван за всичко друго, но не и за участие в бунт, атентат, отвличане, палеж, взрив, разпространение на масова зараза или наводнение. За разлика от онези текстове в НК, за които Иван Гешев не иска да пита КС: предателство, шпионаж, поставяне в услуга на чужди интереси и т. н.
Преди две седмици, в бр. 3 на „БАНКЕРЪ“ от 31 януари 2020 г., публикувахме материал, озаглавен „Схватката „Гешев срещу Радев“ е подигравка с демокрацията!“. В него, въз основа на наличната към онзи момент информация, направихме добре обоснованото предположение (казано на професионален прокурорски жаргон), че разследването срещу бившият генерал Румен Радев и действащият командир на ВВС генерал Цанко Стойков е незаконно. Едно – заради кокошкарската причина за неговото образуване, и второ – защото
Специализираната прокуратура по никакъв начин няма право да се „занимава“ с военнослужещи.
На 9 февруари, когато Иван Гешев за пореден път огря публичното пространство, този път чрез микрофоните на БНР, за една бройка да си посипем главите с пепел и да заудряме чела о стълбището на Съдебната палата. Просейки извинения заради некомпетентността си.
След като изслушахме няколко пъти записа обаче от идеята за ритуала с извиненията остана само блед спомен. Защото работата се оказа… хептен ялова.
Колкото и да му се иска на главния прокурор Иван Гешев, няма как да приемем за чиста монета думите му, че в случая
той и хората му не атакуват президента, а „просто си вършат работата по закон“!
Ако Румен Радев и шефът на ВВС – генерал майор Цанко Стойков са подслушвани заради битовизма с назначаването на Десислава Генчева (днес Радева) – това е незаконно. Ако историята се е развила по сценария, споделен с широката общественост от главния прокурор в началото на седмицата – това е… още по-незаконно.
На 9 януари, в ефира на БНР Иван Гешев обяви, че повод за искането до КС е дело, образувано срещу оръжейна фирма, която печелила стотици милиони и в чиито офиси били правени обиски.
„В хода на това разследване, ДАНС в един момент са експлоатирали СРС извън наказателно производство – не по искане на прокурор,
изготвили са ВДС, преценили са, че те са относими към това разследване,
пратили са ги на наблюдаващите прокурори и те са ги присъединили към досъдебното производство…
На 22-ри януари наблюдаващите прокурори констатират, че вероятно президентът говори с лицето Цанко Стойков (командир на ВВС- бел.ред.) и аз бих направил това, което те направиха, което е единствено възможното – да спрат наказателното производство. Защото всяко друго действие, за да се установи дали президентът разговаря с г-н Стойков и дали наистина е смачкана една проверка, и дали е смачкана проверката, която вие казвате, е касаеща назначение на съпругата му или за нещо друго, би било нарушение на чл. 103 от Конституцията“, заявява главният прокурор Иван Гешев в ефира на БНР и задава сакралния въпрос: „Да го изям ли това дело, да го скрия?“
Ех, по-добре да бяхте го изяли това дело, г-н Гешев. На една голяма и кръгла софра, около която са насядали наблюдаващите прокурори и техните преки началници, всички „слушалки“ от ДАНС и техните началници. Вярно, едва ли щяхте да докарате
композицията до „Крал Артур и рицарите около кръглата маса“,
но това не е и необходимо. По-важно е, че освен делото, трябваше да хапнете още НПК и Закона за СРС. А за десерт – и дипломите си за висше образование!
Според публикации в медиите, въпросното дружество се казва „Балкантел „ООД и е обискирано на 18 юли 2019 година. По този повод те цитират съобщение, разпространено от пресцентъра на прокуратурата, в което се казва: „Процесуално-следствените действия са в рамките на досъдебно производство за престъпление по чл. 321 ал.6 от НК – престъпен сговор за извършване на корупционни престъпления (търговия с влияние) по повод доставяно от „Банкантел“ ООД оборудване за нуждите на Военновъздушните сили на Република България.“
И как се получава така, че към досъдебно производство, образувано през юни-юли 2019 г., „някой“ е присъединил трите стенограми от „президентските“ разговори, подслушвани и записани на 16, 23 и 24 април 2019 година? Тоест – два-три месеца по-рано? И то като съотносими към организираната престъпна дейност, заради която офисите на „Балкантел“ са обискирани?
Глупости са това, без никакво извинение. Също толкова откровени, колкото и защитната теза на главния прокурор, че в искането си до Конституционния съд той
не визирал Румен Радев, а недосегаемостта на властниците по принцип!
Всъщност, нали уж всеки е невинен до доказване на противното с влязъл в сила съдебен акт? Докога главният прокурор еднолично ще определя кой е престъпник и кой не е, пък после ще си мие ръцете и очите със съд, медии и конституция?
