Министерството на околната среда и водите отчита само два случая на несъответствие между документите за внос на „зелен” отпадък и действителното съдържание на балите, които се оказали пълни с друго. При това за периода 2019 – февруари 2020 г., т.е. в разгара на скандалите с боклуци, които гърмят вече буквално всеки ден от различни места в страната.
„Съгласно предоставена информация от регионалните инспекции по околната среда и водите, за периода от 2019 г. до момента, за целите на контрол и разследване са възлагани на регионални лаборатории на Изпълнителната агенция по околна среда проверки за морфорогията на отпадъците и за наличие на опасни свойства. При два броя изследвания на отпадъка морфологията установява смесен, а не еднороден отпадък, в противоречие с придружаващата документация. И по двата случая се води разследване…”
Това гласи отговорът на новоназначения екоминистър Емил Димитров-Ревизоро, изпратен на 7 февруари до народната представителка от БСП Виолета Желева.
Депутатката е попитала нещо простичко: колко проверки са направени на хилядите бали с отпадъци, внасяни у нас като „зелени” – т.е. като безвреден отпадък. И още:
чие е задължението да прави тези проверки,
в кои лаборатории, какви действия е предприела държавата, за да осъществява контрол върху действителното съдържание на балите….
Въпросите са твърде важни. Защото фирмите, които внасят, изнасят или просто разнасят отпадъци из България, са повече от 6000. И защото „зеленият отпадък” практически не се контролира от никого – той влиза у нас без проверки и само с една проста декларация ( съгласно Регламент 1013/2016).
За всичко това „Банкеръ” вече писа. И зададе същите въпроси до екоминистерството, но така и не получихме отговор. Самата Желева определи отговора от екоминистерството като "незадоволителен" и допълни, че няма да остави случая така, а ще продължава да иска информация.
Макар и незадоволителен, отговорът от екоминистерството все пак потвърди,че
всичко, което вече сме написали в „Банкеръ”, е абсолютна истина. Нашето разследване тръгна от един случай за открити 622 т отпадъци, внесени като „зелени”. Само че при проверката на място се видяло, че боклукът е „нееднороден” – т.е. в балите се съдържа и друго, освен декларираните пластмаса и каучук. След намесата първо на гражданите, а сетне – и на институциите, камарите боклук са разчистени от площадката. Останал е обаче въпросът какво са съдържали балите и кой е трябвало да установи дали има нарушение на закона, след като се е оказало, че отпадъкът не е „зелен”.
През септември 2019 г., пак в отговор на въпрос от народната представителка Виолета Желева, тогавашният министър на екологията Нено Димов обяви от трибуната на парламента, че е поискал морфологичният състав на отпадъка да бъде проверен в лицензирана лаборатория. Шест месеца по-късно обаче се оказа, че никой не е направил тази проверка. Просто защото всички (общо пет) лаборатории, занимаващи се с това, са отказали да я направят. Така съставът на боклука не е установен. И
случаят приключи безславно.
Защо лабораториите са отказали да направят анализа не стана ясно. Включително и от обяснението на новия министър на екологията. В отговора си до Желева той пише само следното: „Задължително изискване за акредитация на лаборатории при пробовземане и анализ се отнася до определяне на компонентен състав и свойства на отпадъците. Няма такова изискване за определяне морфологията на отпадъците”.
Ако не сте разбрали какво е казал Ревизоро, да поясним: частните лаборатории нямат задължение да правят морфологичен анализ на боклука. Само че държавните контролни органи (РИОСВ) пък нямат капацитет да го правят. А това пък обяснява защо министерството отчита скромните 2 (два) случая за периода от 2019 до 2 февруари 2020 година, в които е установено несъответствие между записаното в документите и действителното съдържание на балите. Въпреки че никой не вярва това "разминаване" да е в толкова миниатюрни мащаби…
По-притеснителното е, че поне до момента липсват всякакви предложения за промени в нормативната уредба, които да регламентират упражняването на постоянен, системен контрол върху влизащия у нас отпадък. Проверките продължават да се правят кампанийно или по сигнал в прокуратурата и като част от разследването по досъдебни производства – което не е нормално, защото прехвърля на гърба на съдебната власт неизпълнената работа и задължения на изпълнителната.
Липсата на ясни правила ( в които да е описано подробно кое ведомство ще има задължение да проверява състава на балите, на какъв принцип ще се подбират "рисковите" вносители, в кои лаборатории ще се правят изследванията, по каква методика и за чия сметка), обаче чудесно устройва тези, които нарушават закона. Пък и, като се замисли човек, какъв е рискът да ги хванат? Особено на фона на статистиката от екоминистерството, което отчита два случая на установено "несъответствие" при вероятност да са десетки или стотици…
