Деветият поред финансов министър на България е най-младият в историята на Министерството на финансите. Той поема поста едва на 30 години.
Михаил Константинов Сарафов е български революционер, политик, дипломат, просветен деец.
Той е член е на няколко правителства като представител на Либералната или (по-късно) на Прогресивнолибералната партия – като просветен (1880-1881 г.), финансов (1884, 1902-1903 г.) и вътрешен министър (1901-1902 г.).
Михаил Сарафов е роден в Търново (тогава в Османската империя) на 26 февруари (14 февруари стар стил) 1854 година. Той е брат на генерал Иван Сарафов (бил е и опълченец) и доктор Георги Сарафов (сред основателите на Българския червен кръст, бил е е кмет на София). Първоначално Сарафов учи в родния си град, а завършва гимназия в Загреб през 1875 година, участва в Старозагорското въстание.
Сарафов участва в работата на Българския революционен централен комитет в Букурещ и е секретар на революционния комитет в Търново, където е учител през 1875-1876 година. Участва в Априлското въстание. Арестуван е за кратко, след което напуска страната и следва в университетите в Загреб, Мюнхен и Париж.
През 1880 г. завършва Математическия факултет в Мюнхен.
След завръщането си в България Михаил Сарафов е министър на народното просвещение в правителството на Петко Каравелов (1880-1881 г.). При преврата на 27 април 1881 година, правителството е свалено, а Търновската конституция е суспендирана. Сарафов е назначен и в новото правителство на руския генерал Казимир Ернрот, но той веднага се отказва от поста, заявявайки, че назначаването на новия кабинет е незаконно и че е нередно той да се оглавява от чужд поданик.
По време на Режима на пълномощията (1881-1883 г.) Сарафов оглавява новосъздаденото Статистическо бюро при Министерството на финансите, като на тази длъжност организира първото преброяване на населението в България. През 1884 г. вече е министър на финансите в правителството на Драган Цанков. През същата година става действителен член на Българското книжовно дружество, по-късно преобразувано в Българска академия на науките.
В следващите няколко години Сарафов се отдалечава от политиката. От 1893 до 1896 г. той е директор на Солунската българска мъжка гимназия, а от 1895 до 1896 г. – на Солунската българска девическа гимназия.
След връщането си в София е заместник-директор на Осигурителното дружество „Балкан“ (1897-1900 г.) и ковчежник на Българското книжовно дружество (1898-1904 г.). След това Сарафов участва като министър на вътрешните работи в коалиционното правителство на Петко Каравелов (1901 г.) и като министър на финансите в трите самостоятелни правителства на Стоян Данев, дългогодишен водач на Прогресивнолибералната партия.
През следващите години Михаил Сарафов заема дипломатически длъжности. Той е дипломатически представител на България във Виена (1904-1909 г.) и Истанбул (1909-1913 г.) и представител на външното министерство в Солун по време на Балканските войни (1913 г.).
Михаил Сарафов участва и в българската делегация за подписването на Ньойския договор през 1919 година.
Михаил Сарафов умира в София на 13 декември 1924 година.
