Г-н Заимов, ще говорим за колизиите в ЕС, но започваме с емоциите около еврото. Вие сте първият шефа на Валутния борд у нас, така че да поговорим за промените в Закона за БНБ, чрез които сме щели да влезем в чакалнята на еврозоната. Що за пространство е тази "чакалня"?
Българите имаме склонност да се самоунижаваме. На най-големия паметник в София има благодарности и признателност за това, че ни е била обявена война и сме били унизени. "Чакалня" е унизителен термин, защото става дума за нещо съвсем различно: това е период от време, в който съответната страна установява партньорство с европейските институции – в случая Европейската централна банка, и участва в управлението на процеса, включително и валутния курс.
Има случаи, когато този процес е приключил много бързо, докато при нас се очертава престоят в това финансово „чистилище“ да трае години.
Това показва ниво на доверие, което в нашия случай очевидно го няма. От моя гледна точка това не е чистилище, това е български избор, който в момента не е много ясен.
Не е ясен? Защо тогава сме тръгнали да вървим без посока?
В интерес на истината, посоката на самия Европейски съюз също не е ясна.
Да се съобразим с някои световни авторитети. Стив Ханке иска да ни предпази от еврото и смята, че удължаването на Валутния борд е по-подходящо. Кенет Рогоф е още по-краен и обяви еврото най-голямата академична грешка в историята.
Отговарям на Рогоф: дори да е допусната академична грешка, тя работи и е залог за бъдещето на ЕС. Отговарям на проф. Ханке: да, г-н Ханке, Валутният борд е добра система и не виждам защо в момента трябва да влизаме в еврото. Споделям скептицизма на двамата към еврото, но вярвам, че то ще успее. Това е разликата между нас – те двамата са американци. Валутният борд не ни пречи, защото ние още нямаме яснота какво искаме и какво очакваме да получим от ЕС.
Как си обяснявате тогава позицията на проф. Ханке?
Той няма доверие в българската администрация и мисля, че всеки от нас може да каже защо. Въпросът е дали някой някога е имал доверие в българската администрация?
Промяната в Закона за БНБ породи много съмнения – не беше добре обяснена, не беше достатъчно дебатирана. Как четете Вие тази промяна в закона?
Самото естество на българската власт е, че мнозинството от участниците в нея са свикнали някой да им казва какво да правят. В случая има европейска регулация за създаването на еврото, която е остаряла. Но, дори да приемем, че е добра, тя е напълно непригодна за българския казус. Българската страна би следвало да структурира собствено поведение и отговор на регулацията, а не да се позовава на когото и да било от европейските политици или банкери. Априори, аз имам доверие и в политиците, и в банкерите, но ние трябва да свършим определена работа, която досега е била смитана под килима.
Заговори се за предоговаряне на курса на лева, а сме в борд.
Това е естествена реакция на хора, които не разбират, но и не виждат сериозна подготовка у нас. Те си казват, тук има нещо, това е т. нар. комплотизъм. Това е логиката за съществуване на религиите – не разбираш нещо, но някой някъде решава.
Значи ли това, че в действията на правителството има доза некомпетентност?
Не мога да кажа дали е некомпетентност. Но, ако използваме евфемизъм, става дума за недостатъчен административен капацитет. Защото решение има…
Каква визия и позиция трябва да има преговарящият в този ключов момент?
Най-напред трябва да се сформира екип, който – под ръководството на министъра на финансите, шефа на Валутния борд и управителя на БНБ – да изгради тази гледна точка. Такива хора има.
Да разбираме ли, че вие пледирате за удължаване на борда, вместо бързото влизане в еврото?
Отговорът на този въпрос е свързан с отговорите на други, далеч по-важни въпроси. Основният проблем е нашето разбиране за ЕС и нашата контрибуция. Ще дам конкретен пример. Разширението на съюза, за което ние настояваме, е голям принос за нашата дипломация. А се посреща със съпротива, включително от френския президент. Отстъпваме ли, или не отстъпваме? Така ще разберем колко тежи думата ни в Европа. Видя ли отговор на този въпрос, мигновено ще кажа за борд ли съм, или за евро.
Говорим за Европа и европейските институции, но има силен натиск от изток – Китай, Русия.
За мен лично това е въображаемо. Не можем да не осъзнаем близостта на много българи с руската култура, православие и политика. Т. нар. натиск от изток е фантасмагория.
Но той не е само върху нас! Русия проби през Германия със „Северен поток 2“, а това никак не се харесва на САЩ…
Нашият проект – на европейците и на човечеството като цяло – не е дали някъде ще мине някаква тръба с газ. Истинският днешен въпрос е какво правим с газът по принцип. Въпросът е в Зелената сделка: има ли по-малко пчели и защо; има ли земетресения, които будят съмнение; има ли повишаване на температурите… Би било неразумно да твърдим, че тези фактори не съществуват. Така че въпросът за газопроводите е от третостепенна важност.
Да погледнем политически, кой е най-реалистичният вариант за бъдещето на Европа?
Има голямо натрупване на страх, навсякъде. Но той в никакъв случай не трябва да спира обществата да мислят за човечеството като цяло. Самоосъзнавнето е с дълъг хоризонт във времето. Въпреки различията, аз съм убеден в общите ценности. А нашето бъдеще е в Европа. Бъдещето на цивилизацията – също!
Пет години по-късно какво ще представляват Европа и ЕС – късият срок?
Късият срок е извън знанията ми. Но позицията на Европа в света зависи от независещи само от нея събития и концептуални промени.
Първо – какви действия ще предприеме човечеството по отношение на биосферата или ще продължи да се държи като архитект, който не се интересува от градоустройство?
Второ – как управляваме технологиите, защото много от тях са замислени само за рамките на човешкия живот и после трябва да бъдат заменени? Много хора днес обясняват света чрез това, което те самите са живели. Това важи и за г-н Рогоф. Продължаваме да даваме път на нашата алчност. Това в бъдеще няма да го има.
И трето – кой и кога ще даде отговор на абсурдната макроикономическа ситуация в момента: от 2008 г. досега базовите пари в света са се увеличили три пъти, но никой не обяснява на какво отговарят те и какво се случва в действителност.
Въртят ли се в съзнанието Ви катастрофични сценарии?
Не, защото всяка катастрофа е много положително нещо.
Тоест – да гледаме на катастрофата с надежда и оптимизъм?
Точно така!
Разговора води Емил Янев
