След като слезе през миналата седмица до най-ниската си от април 2017-а цена към зелените пари (от малко под 1.09 щ. долара), еврото загуби още един цент и в обедната търговия на 19 февруари се разменяше срещу грубо 1.08 щ. долара – малко над 1.0786 долара, които "докосна" ден по-рано. От началото на годината единната европейска валута е поевтиняла с 3.6% към щатската.
Главният виновник за слабостта на еврото е китайският вирус COVID-19, отнел живота на над 2000 души и поразил икономиката на еврозоната. Това се вижда и от поредния месечен бюлетин на германския институт за икономически проучвания ZEW, публикуван на 18 февруари. Индексът, следящ очакванията на германските инвеститори за икономическата перспектива на страната през следващите шест месеца, е паднал до 8.7 пункта през този месец при усреднена прогноза от 21.5 и при 26.7 точки през януари. С други думи, топи се доверието, че най-голямото европейско стопанство ще успее да се справи с продължаващата повече от година промишлена рецесия. Оценката за сегашните условия в Германия пък е направо плачевна – минус 15.7 пункта срещу минус 10 през януари.
Еврото попадна под натиск както на пазара с незабавно изпълнение на сделките, така и на пазара на опции. Опционните контракти показват, че търговците са най-песимистично настроени към краткосрочните перспективи на единната европейска валута от пет месеца насам. А корелацията между двойката евро/долар и индекса на агенция "Блумбърг", който следи движението на зелените пари, отслабва – доказателство, че става въпрос по-скоро за слабост на еврото отколкото за сила на долара. Да не говорим, че еврото си остава актив, който мнозина искат да ползват назаем, но не и да притежават.
По данни на Depository Trust & Clearing Corp., опциите вещаят по-нататъшна слабост на единната европейска валута, като залозите за цени под 1.08 щ. долара за едно евро са се увеличили и е възможен срив до 1.05 долара за евро.
На фона на стремежа на инвеститорите да влагат пари в по-сигурни активи японската йена остава подозрително слаба и се движи в доста тесен диапазон към американския долар. По-щателното проучване на нещата обаче показва, че тази конфигурация се дължи на силната щатска валута, която прикрива подема на японската. Макар че йената е поскъпнала с едва 2.5% към зелените пари от началото на 2018-а, тя е скочила с 12% към по-широката кошница от валути на държавите от Г-10. А Япония е запазила статуса си на най-големия световен притежател на чуждестранни активи в света.
На противоположната страна са валутите на страните, които са най-силно зависими от отношенията си с Китай. Норвежката крона, чиято цена е особено чувствителна към световния растеж чрез износа на петрол, е загубила 6% от стойността си към американския долар.
