България вече получи средства от ЕС, за да направи Кресненското дефиле защитена зона. После поиска пари да го разруши. А какво ще поиска утре не се знае, защото сагата продължава от 23 г. и краят й въобще не се вижда.
Спасяването на природния феномен е една от най-старите природозащитни каузи в България. Ангажирани с темата експерти твърдят, че местната икономика може да се развива и без магистрала "Струма" през Кресненското дефиле. Те са готови с предложения за заобикаляне на защитената зона и не отричат факта, че за да се развива икономиката ни, имаме нужда от пътища, но не на такава цена. Темата бе коментирана от Десислава Стоянова от сдружение "За Земята", доц д-р Стоян Бешков от Националния природонаучен музей, Андрей Ковачев от СДП Балкани и Петко Ковачев от Институт за зелена политика по време на форум в София.
Автомагистрала "Струма" се изгражда основно с европейски пари от 2008 година. Средствата идват основно по линия на Кохезионния фонд за икономически по-слабо развитите страни от общността, както и от Европейската инвестиционна банка. Брюксел отпуска пари, защото проектът е важен за свързването на Южна със Северна Европа, както и на България със съседните ѝ страни. В начинанието досега са инвестирани около 600 милиона евро, с които са изградени отсечки от магистралата, които се намират северно и южно от Кресненското дефиле. Според природозащитниците този план няма нищо общо с проекта, който първоначално е бил представен за одобрение и финансиране от Европейския съюз. Еврокомисията била препоръчала два възможни варианта с цел защита на околната среда: или магистралата изцяло да заобиколи Кресненското дефиле, или движението да бъде вкарано в тунел под него. После обаче управляващите решили, че тези 15 километра ще струват много скъпо, а и трудно се изгражда тунел на такова място, затова решили да правят каквото си искат.
Природозащитниците настояват, че ако магистралата се построи извън пролома, това ще е най-добрият вариант за пътуващите, местния бизнес и хората от Кресна. Не случайно на 5 февруари Общински съвет Кресна гласува против преминаването на магистралата през дефилето. Все повече хора се осмеляват да застанат с лицето си публично и да отстояват позиция в полза на запазване на възможностите за развиване на местната икономика – пътят да не премине и унищожи земеделските земи с грозде сорт "керацуда", рафтинг, природосъобразен и спа туризъм.
Отказваме се от европейските пари, но не съвсем
В средата на януари България оттегли апликационната форма за изграждането на автомагистрала "Струма" през Кресненското дефиле. Пътната агенция успокои, че продължава да разглежда проекта като приоритетен и не се отказва от него. Оттам посочват: "Решението не го стопира, а ще ускори екипната работа на всички институции, ангажирани с разширението на единствения "тесен участък" по направлението до границата с Гърция. През август 2019 г. страната ни кандидатства пред Брюксел за 270 млн. евро, с които щеше да финансира строителството. През октомври обаче бе публикуван отговор от Брюксел, че Комисията смята, че на база представената информация, исканият финансов принос за предложения голям проект не е оправдан. Бе посочено, че България не е успяла да осъществи целите и мерките за опазване на всички обекти, определени съгласно директивата за местообитанията, като по този начин е нарушила същата директива.
Въпросът защото държавата се отказа изведнъж от проекта – дали заради заплахата от европейски санкции или "странни факти" около провеждането на обществените поръчки. През декември Пътната агенция избра за изпълнител на 13-километровия участък от Креснеското дефиле обединение начело с "Грома холд", като неговата цена беше с 96 млн. лв. повече от тази на втория класиран в търга и с около 60 млн. лв. над индикативната дадена от АПИ. Точната сума, оферирана от "Грома Холд", е 599 999 903.90 лв. с ДДС, което означава, че всеки километър от платното ще струва по 45,45 милиона лева.
Природозащитниците се опасяват, че въпреки че правителството се отказа от финансирането от Европа за проблемния участък, това няма да доведе до изпълнение на европейските изисквания за опазване на биоразнообразието. Всички останали участъци са реализирани с вече усвоени европейски средства. През тази година предстои и мисия от Комитета към Бернската конвенция по случая. Така, кампанията за Кресна продължава да е една от най-актуалните.
Става дума за уникален резерват
Кресненското дефиле е включено в програмата на ЕС за защитените територии "Натура 2000". Мястото е една от най-богатите на диви растения и животни територии и важна орнитологична зона. То е разположено на границата на средиземноморската и средноевропейската природни зони, поради което живият свят тук е удивително богат. В него се срещат редки за България и защитени от закона растения и животни. Тесният пролом е дом за защитени видове змии, костенурки и царски орли и е ключов миграционен коридор в посока север-юг за мечки и вълци. Кресненското дефиле е забележително природно богатство в югозападната част на България, дом на два пъти повече видове пеперуди, отколкото могат да се намерят в цяла Великобритания.
Каква цена сме платили
До момента Европейската комисия е отпуснала над 1,9 млрд. лв. от Кохезионния фонд за изграждането на автомагистралата. Задължението на България е да построи цялата магистрала в рамките на два последователни програмни финансови периода — 2007-2013 за лотове 1, 2 и 4, както и за технически проучвания на лот 3, а в периода 2014-2020 — финализиране на лот 3. При нарушаване на сроковете и незавършване на автомагистралата до 2022 г., страната трябва да върне еврофинансирането за цялата автомагистрала.
