Независимо дали става дума за борсов спекулант, търсещ своята „голяма минута“ или за институционален инвеститор с хоризонт на вложението си от няколко години до две петилетки примерно, съществуват три индикатора, които карат нормалните хора да си купуват акции.
Първият е печалба на една акция (Earnings Per Share (EPS) или дивидентът, който притежателят на ценната книга би получил срещу нейната покупка. Вторият е приход от капиталов растеж на една или друга емисия за определено време и третият – възможност за доход под формата на нови безплатни акции или нова емисия от ценни книжа, продавани на акционерите със значителна отстъпка от пазарните им цени, която и формира тяхната възможна печалба.
След катастрофата от 1996-1997 г., всяка уважаваща себе си българска търговска банка се стреми да отчита за изтеклата календарна година положителен финансов резултат. Той й позволява – поне хипотетично – да раздава дивидент на своите акционери, по-голям от лихвата, която те биха получили, ако държаха парите си на банков депозит. Това обаче са теоретични разсъждения, защото в България все още няма търговска банка, която да е публично дружество и в която делът на свободно търгуваните на борсата акции (или free float-а) да надхвърля 51% от капитала й. А това позволява на мажоритарния собственик
да подменя дохода от инвестиция с доход от управление
и да налага волята си над останалите акционери.
„Индикаторът „Печалба на една акция“ се изчислява като се раздели чистата печалба на банката на капитала й, разделен съответно на броя емитирани акции. Но тук се налага важно уточнение. И четирите търговски банки–публични дружества – ПИБ, ЦКБ, БАКБ и Тексимбанк, са емитирали книжа с лицева стойност от 1 лев. Но има кредитни институции – затворен тип АД, които имат книжа с други номинали. Например, акциите на Общинска банка, са с лицева стойност от 10 лева.
За да имаме общо подход при изчисляването на EPS, е редно да сведем акциите на всички български трезори до условен номинал от 1 лев. В случая с Общинска банка, която на една акция от 1 лев има печалба от 12 ст. през 2018 г. и 2 ст. през 2019 г., печалбата върху номинал от 10 лева за всяка една от нейните ценни книги достига 1.2 лв.(за 2018 г.)и 0.2 лв.(за 2019 г.) или десет пъти повече. Това не променя резултатите когато пресмятаме дохода от всички трезори върху една условна акция от 1 лев.
Печалба на 1 акция в банките – публични дружества
Засега на Българска фондова борса са листвани четири трезора – ПИБ, ЦКБ, БАКБ и "Тексим банк". По своя мащаб и пазарна ориентация те са много различни – от универсалният гигант "Първа инвестиционна банка", през тясно обвързаната с "Химимпорт" АД "Централна кооперативна банка" (играч в горната част на средната категория), до сравнително малките "Българо-американска кредитна банка" и "Тексим банк". Всички те са емитирали акции с номинал 1 лев.
Към 31 декември 2018 г., ПИБ постига печалба от 1.42 лева на условна акция от 1 лев и 1.17 лева за една акция през 2019 година. За същият период БАКБ постига печалба от 0.5 лв. на акция (2018 г.) и 0.56 лв. (2019 г.), а ЦКБ "инкасира" печалби от 0.29 лв. (за 2018 г.) и 0.27 лв. (за 2019 г.). На този фон, резултатите на "Тексим банк" са повече от скромни. За двете поредни години, на всяка акция от 1 лв., тя изкарва само по около стотинка доход. А това е резултат, който едва ли би привлякъл инвеститори към книжата й.
Как изглежда банковата система като цяло?
Първенец две години поред е Експресбанк. През 2018 г. тя постига 3.26 лева на условна акция от 1 лев, а през 2019 г. – 3.14 лева на книга. Това е резултат, който почти с 70% по-добър от постижението на втория – ОББ АД, която е изкарала от дейността си 1.85 лв през 2018 г. и 1.65 лв през 2019 г. На трето място е Уникредит Булбанк с 1.51 лв. за 2018 г. и 1.49 лв за 2019 г. Така се затвърдява интересна и потенциално опасна тенденция към свиване на печалбата на водещите банки през 2019 г.спрямо предходната. Това е валидно и при четвъртата – ПИБ с 1.42 лв и 1.18 лв. на акция. На какво се дължи тази тенденция за свиване на приходите от дейността засега не е съвсем ясно, но ако тя продължи, това ще е тревожен сигнал към банковите мениджъри и собствениците на трезорите, както и към борсовите спекуланти и институционалните инвеститори.
През 2019 г. от челната десетица по разглеждания показател отпада Райфайзенбанк – 22 ст. доход на акция, а на нейно място се появава Алианц банк България АД с печалба от 48 ст. на акция. Но тук има интересна особеност. През двете години – 2018 и 2019, Райфайзенбанк има един и същи резултат, но поради промените към увеличение при други трезори, тя отива във втората десятка.
Редица относително малки финансови институции като Интернешънъл асет банк, БАКБ и TBI постигат едно устойчиво равнище на доходност, което ги задържа в първата десетка и гарантира на инвестиралите в техни книжа една добра възвращаемост. Проблемът е, че повечето от тях не са публични дружества и това ограничава кръга от акционери.
Прави впечатление, че към 31 декември 2018 г., две от системно значимите кредитни институции – Банка ДСК ЕАД и ББР не са в първата десетка на трезорите с най-висок показател „печалба на една акция“ от 1 лев. При Банка ДСК ЕАД тя е 17 стотинки на една акция за 2018 г., а при ББР АД – 6 стотинки на акция. Година по-късно, към 31 декември 2019 г., системно значимите трезори, които не са в първата десетка, са вече три – Банка ДСК ЕАД, Райфайзен банк България ЕАД и ББР АД като те показват противоречиви трендове. При Банка ДСК ЕАД има нарастване на печалбата до 19 ст. на акция, Райфайзен банк България ЕАД няма промяна в резултата – 22 стотинки за ценна книга както и при ББР АД – 6 стотинки заакция от 1 лев.
Ако искаме ликвиден и привлекателен капиталов пазар е време повечето кредитни институции да станат публични дружества. От тази трансформация техните досегашни акционери само биха спечелили, защото обикновено цените, постигнати при IPO, са винаги по-високи от пазарните.
