Ключовата дума в днешния разговор е единение. Как влиза инициатива „Единение“ в дебата за държавата? Вие говорите изключително остро – че държавата се разпада, че отечеството е в дълбока криза, че управлението е превърнато в политическо самохвалство.
– Това е горчива констатация. И тя не е само наша. С този апел ние се обръщаме към българските граждани. Според нас именно това, че голяма част от гражданите не се чувстват ангажирани с обществения живот доведе до сегашното състояние. Не може да си гражданин и да не ползваш гражданските си права. А след това да казваш, че нещата не вървят. Трябва хората да се стреснат.
Защо хората обръгнаха и сякаш загубиха интерес към собственото си настояще и бъдеще? Всички дебати се прехвърлиха във виртуалното пространство, а това е улица без изход.
– Обезверени са. Властва нагласата, че каквото и да направят, нищо няма да се промени. Точно тази липса на съпричастност е причината за негативите.
Голяма част се изнесоха в чужбина, което пък доведе до демографска катастрофа.
– Демографската катастрофа е най-страшното, което се случва и никой не предприема стъпки към преодоляването й. Нашите експерти са категорични: до 2025-2026 г. не се ли предприемат мерки, които са много непопулярни, но крайно необходим, процесите стават необратими.
Мерките би трябвало да са главно икономически?!
– Не само. Едно семейство ако не отглежда и възпитава достойни граждани, не трябва да разчита на помощ от държавата – стъпка номер едно. Стъпка номер две – при младо семейство, където и двамата родители са хора с добро образование, там трябва да има държавна подкрепа – това вече е икономическа мярка. Подобно нещо е правено по света през 1950-те години.
Бейбибумът?
– Точно така. Но при нас нищо не се прави.
Преходът се точи вече 30 години в синусоидални криви. Къде е коренът на сегашното състояние на нещата?
– През целият период, стъпка по стъпка. Няма резки скокове нагоре-надолу.
Имаше големи падини като хиперинфлацията от 90-те, както и някои кратки периоди на възходящо развитие.
– Проблемът беше, че всеки, който идваше да управлява беше с хоризонт до следващите избори. А проблемите, които България е натрупала в демография, здарвеопазване, образование могат да бъдат решавани в периоди от 15-20 години. Което означава, че мерките трябва да бъдат много добре премислени, с много съавтори. Защото това ще бъдат непопулярни мерки. И трябва да е ясно, че щом се е тръгнало в тази посока, връщане назад няма.
От десетилетия се говори за национална доктрина и тя така и не се създава – по политически, дори партизански причини.
– България се нуждае от 4-5 национални цели. Много държави са тръгнали от ниско ниво – Южна Корея и Сингапур, примерно.
Но общество „Единение“ трудно може да постигне тези цели, без да излезе на политическата сцена.
– Структури с членска маса няма да създаваме. Към нашата идея са се присъединили 43 обществени и професионални организации. Ние смятаме, че единение между бедни и богати не може да бъде създадено. Както и между привърженици на различни партии. Единение може да има само между хора, които вътрешно се чувстват българи – т. е. не можем да разширим много рамката.
В Китай Дън Сяопин говореше за „хармоничен социализъм“ и единение между милиардери и просяци.
– Китай е хилядолетна култура, с огромно чувство за принадлежност към нацията.
А защо у нас обществото да не се обедини около нещо много по-простичко: че умните и квалифицираните трябва да управляват? Нещо като меритокрация, обсъждана още от Наполеон по времето на Френската революция.
– Погледнете каква е сегашната изборна система. На последните избори още в 8:30 тръгнаха новините за купени гласове. Редно ли е това? Редно ли е на неграмотни хора да се посочва какво и къде да попълнят?
У нас политиката се движи на принципа „протест – решение“ – възникват напрежение, което накрая един го потушава с някакво решение. И никакви реформи.
– Аз казах, че имаме нужда от дългосрочни цели. Има няколко области, в които е нетърпимо без реформи. Но това не може да се направи нито от един човек, нито от една партия. Нашето желание е политиците да седнат заедно с експерти и първо да решат дали това са областите, които могат да дискутират и тогава вече да оставят експертите да правят предложения, а те като български политици да застанат зад реформите. Това е пътят. Революционно нищо добро не може да се случи, еволюционното изисква време, а ние нямаме време. Ние вече сме подготвили експертни подложки по всички теми за разговор – селско стопанство, здравеопазване, национална сигурност.
Вие имате отлични експерти, но ако вземем за пример нашето земеделие, то се развива изключително екстензивно, без идеи за добавена стойност и в угода на шепа привилегировани.
– Знаем ги, те са 15-16 човека, които живеят прекрасно на базата на европейските помощи. Акад. Атанасов е най-добрият специалист по темата, той е подготвил нашата селскостопанска стратегия.
Какви са стъпките на инициатива „Единение“, вие не можете да минете без диалог с големите политически сили.
– Чакаме да се успокои обстановката, за тези разговори е нужно спокойствие.
Готови ли сте да си партнирате с нов политически субект?
– Съмнявам се, че такъв успешен политически проект в момента е възможен.
Очевидно е, че властта си е отгледала една доста дресирана опозиция, при това положение ситуацията „пат“ ли е?
– Всеки трябва да помили за политическото си бъдеще, задържането на статуквото не предопределя успеха.
Остава впечатлението, че вие ясно протягате ръка към резидента Радев.
– Ръката ни е протегната към всички.
Говорите в леко възрожденски стил, предлагате например създаване на „съвет на стрейшините“, ще ви разберат ли днешните младежи?
– Опитваме се да контактуваме и работим с млади хора, макар че при тях е изтрита голяма чат от историята на България. На тях им е вменено, че пътят към благополучието е свързан с точно определени неща. Но не не смятаме да променяме тона си, нека бъдем малко старомодни.
Изчаквате политическо спокойствие, но то може и да не дойде скоро, а проблемите повдигани от вас не търпят отлагане.
– Имам едно чувство – че българските индустриалци и работодатели започват да преосмислят своето поведение.
Много интересна посока – към хората от национално отговорния капитал.
– Точно те предстои да кажат тежката си дума, защото са основните данъкоплатци. Мисля, че с тях ще намерим общ език.
Разговора води Емил Янев
