Собственици на земя, които не я обработват, не я отдават под рента и аренда, и не се интересуват от нея, или стопаните на т.нар. "бели петна"*, губят милиони левове от ниски ренти. Тези хора могат да бъдат излъгани и дори да загубят собствеността върху земята си, предупреждават в свой анализ изследователи от Института за политики и развитие (ИПР).
Ситуацията е притеснителна, защото апетитите са неутолими, а и законът често действа в интерес на "ползвателите". Ето защо е предвиден режим за администриране на "белите петна", който е описан в чл. 37в от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи. Според анализаторите обаче тази разпоредба е в ущърб на дребния собственик. Режимът позволява на едрия арендатор да обработва чужда земя – без да влиза в договорни отношения със собственика й и срещу рента, която е под пазарните нива. "Нещо", което изобщо не пречи на въпросния арендатор да получава евросубсидии за обработването на подобни "бели петна".
Вярно е, че земята у нас е разпокъсана – средният размер на една нива от 5.5 дка прави неефективно използването й в реални граници. Именно тази раздробена структура на земеделието в България безусловно определя нуждата от уедряване на обработваемите масиви.
В Закона за собствеността и ползването на земеделските земи има процедура за уедрено ползване на земеделските земи чрез едногодишни споразумения, но без промяна на правото на собственост. В тези споразумения участват всички земеделски производители със съответните права на земеползване съгласно сключените договори. Практиката обаче показва, че вече има случаи, в които някои арендатори след пет години използване на даден парцел и със изричното свидетелство на свои съселяни, че е полагал грижи на добър стопанин за него, доказва "правото" си да стане собственик на този терен по давност.
В тези масиви за уедрено ползване на земеделските земи чрез едногодишни споразумения влизат и т.нар. "бели петна" или земите, за които собствениците не са сключили договори и не са подали декларация за начина на стопанисване, както и не са подали декларация, че не желаят да се включат в тези масиви.
Земеделски имоти се предоставят за едногодишно уедрено ползване чрез заповед, като всеки имот е индивидуализиран със собственика си и по никакъв начин не може да се придобива по давност, категорични са от агроминистерството.
На много места вече се срещат и фалшиви договори за наем, отбелязват от Института за политика и развитие. Това се прави, за да се извадят някои ниви от статута им на "бели петна", а после тези парцели се регистрират в общинските служби "Земеделие". Тази практика е публично известна от 2017 година. А тъй като не са взети адекватни контрамерки, този "челен опит" се е разпространил в десетки общини.
Няма лошо в стопанисването чрез споразумението за ползване, когато се спазва закона. С този документ се възпрепятства неправомерното ползване на имоти, чиито собственици не се интересуват от тях поради различни причини – живеят в чужбина, неразбирателство между много наследници, разходоемко управление заради малкия размер на площите, нямат опит и умения за това и други. Също така, чрез провеждането на т.нар. "уедрено ползване", без промяна на правото на собственост, се дава възможност на собственици и ползватели, които желаят да се занимават със земеделие, да обработват земите в дадено землище уедрено и чрез образуване на икономически ефективни земеделски площи.
От друга страна, всеки собственик e свободен сам да избира начина на управление на земеделските си земи, които притежава. Може да я обработва лично или чрез предоставянето й под наем или аренда с договор.
За тези обстоятелства обаче собственикът е длъжен да подаде декларация, като може да го направи и електронно, уточняват от Министерството на земеделието. В тази декларация собственикът на земеделска земя може изрично да отбележи, че не желае имотите му да се включват в масиви за уедрено ползване (така наречените едногодишни споразумения за уедрено ползване).
От прилагането на тази процедура средногодишно 237 хиляди собственици на земеделска земя имат право ежегодно да получат доход от нея, без разходи за стопанисването и управлението й, показват числата от Министерството на земеделието. Собствениците на т.нар. "бели петна" могат да получат сумите от Общинските служби по земеделие по местонахождение на имота, които са събрани за ползването на тези ниви. Необходимо е да подадат заявление и да се легитимират като собственик или наследник. Оказва се обаче, че процедурата е толкова сложна, че никой няма интерес да го направи, отбелязват от Института за политики и развитие. Дори да се реши на това един собственик обаче, сумата, която ще получи според официалната информация е средно с 50% по-ниска от реалната пазарна рента. Според анализа на института най-ощетени са тези, които притежават земя във Варна, Добрич, Монтана и Силистра – с близо 30 лв. разлика на декар в рентата спрямо пазарните нива. Общата сума на загубите от неплатени ренти надминава 30 млн. лева.
Процентът на тези площи ("бели петна") спрямо общата обработваема площ у нас през последните четири години намалява, поне според представените данни от агроминистерството. През стопанската 2018/2019 г. "белите петна" са били в размер на 1 305 020 дка или 4.01% от общата култивирана земя, която пък нараства до 32 542 980 декара. Това е добра новина, ако, разбира се, се случва в рамките на закона.
Според експертите от Института за политики и развитие щетите за стопаните на "бели петна" са три – рентата, която получават е в пъти по-ниска от пазарната, собствеността може да бъде загубена или пък дългосрочно тази земя да не носи никакви ползи за своите собственици.
*В правния мир няма такова понятие "бели петна", както и няма имоти без собственици. Има обаче имоти, за които не се регистрира никакво действие по управлението им от страна на собственици или ползватели, т.е. това са изоставени имоти. В практиката тези имоти разговорно са добили популярност като "бели петна".
