Книгата "Нови документи за издирването и следствието срещу Васил Левски и участниците в Арабаконашкия обир" съдържа 16 разкрития от турските архиви. Тя е резултат от издирвателската работа на Национален музей "Васил Левски" в Карлово, съобщават от пресцентъра на Министерството на културата.
Изданието включва преводите на част от откритите през октомври 2018 г. в Османския архив в Истанбул неизвестни досега архивни материали, свързани със залавянето на участниците в Арабаконашкия обир и комитетските дейци и на съдебните действия срещу тях. От тези документи става ясно, че Васил Левски е възприеман от тогавашната Османска власт като много опасен човек. В документите се съдържа снимката, с която османската полиция е издирвала Апостола. На гърба на снимката пък са описани физическите белези на Апостола.
Сред документите е открит протокол от разпитите на заловените, датиран от 1 ноември – вероятно първият документиран разпит, разказа дирикторът на музея "Васил Левски" в Карлово Дора Чаушева. От архивната единица става ясно, че турската власт е разполагала с широка агентурна мрежа, била е наясно с комитетската организация, знаела е много за Левски и Ловешкия комитет и дълго преди Арабаконашкия обир е следила дейността на комитите.
Документите съдържат още писма от Каравелов до Левски, които са прихванати още преди да стигнат до него. Има докладни от Мазхар Паша, изпратени от София до Цариград, кореспонденция с дунавския валия, който дава информация как се държат заловените пред комисията. Открити са доказателства, че Димитър Общи е направил опит за самоубийство. Става ясно, че първоначално са произнесени четири смъртни присъди, но са изпълнени само две – на Левски и Димитър Общи. Останалите са били заточени по затвори в Мала Азия.
Сред документите има описания на личните вещи на обвиняемите.
