Г-н Чертов, одисеята около един ваш филм илюстрира цялата каша в институцията, която отговаря за българското кинопроизводство. Но започваме от нещо актуално – тези дни група хора, работили по промените в Закона за филмова индустрия, изпратиха доста остро писмо до парламента и Министерството на културата във връзка с нормативната уредба на българското кино. Какво четем в редовете и между редовете на това писмо?
Вече втора група – под шапката на тази институция, наречена Национален филмов център (НФЦ) – работи върху промените на законите и наредбите, свързани с българското кинопроизводство. Тези групи работят от години, но на практика нищо не се случва. Просто те не стигат до основните проблеми и затова от работата им няма никакъв ефект. Преди да стигнат до законодателя, предложенията трябва да минат и получат мнения от цялата колегия (имам предвид филмовата общност), а после от Националния филмов център към Министерството на културата. Но и това не се случва. Така че въпросното писмо звучи по-скоро като вопъл на отчаяние.
Прави впечатление, че основните упреци са насочени към министъра на културата Боил Банов и неговата администрация.
За мен този министър отдавна е вдигнал ръце от НФЦ и от цялото българско кино. Обещава увеличение на бюджета, а резултатът е нулев. Той трябва да държи на думата си, а и не може да не е запознат със ситуацията в НФЦ. В момента той единствено натиска, защото вероятно и него го натискат, да се направят поправки в закона, които опират до финансовите стимули за чуждестранни продукции.
Звучи скандално – привилегии за чуждестранните продукции и никакво внимание към българските.
Във всички европейски държави се прилага т. нар. данъчен щит (или подслон) – tax shelter. Според него, на всяко едно евро, инвестирано в местното кинопроизводство, трябва да се върнат съответни проценти – 20, 25 дори до 50 на сто се стига някъде. Същото би трябвало да бъде регламентирано и в България, но данъчното облекчаване ще засегне само чуждите продукции. А би трябвало то да важи и за българските продуценти, които не са обвързани с държавна помощ.
Ако сумираме казаното, готвените поправки в Закона за филмовата индустрия (ЗФИ) в никакъв случай на облагодетелстват българското кино, създават привилегии единствено за задграничните продуценти.
Малко уточнение: според мен – основната цел на спешните промени в ЗФИ е тази, така излиза. България, по отношение на субсидиране на собствено кино, е на последно място поне в ЕС. Оглавяваме поредната антикласация.
Целият този хаос – може би добре премислен и предвиден, за да могат някои хора да се възползват от него – се илюстрира най-добре от съдбата на един от последните ви филми – Silent movie ("Нямо кино").
За него са похарчени около 400 хиляди. Този филм не се показва никъде, за него просто се мълчи, защото никой не иска да поеме отговорност – нито НФЦ, нито Министерството на културата. А има и редица нарушения на Закона за авторското право, а и не само.
Каква беше одисеята на Silent movie?
Накратко. По време на работата по филма, продуцентът Иван Тонев – в разрез със Закона за авторското право и сродните му права (ЗАПСП), направи своя версия – без мое съгласие като автор и режисьор – , и я представи в НФЦ като завършена продукция. Без всякакво споразумение между двете страни, както е по ЗАПСП. И в надписите на тяхната версия… стои моето име!
Тоест – вие правите един филм, а те – на базата на вашия материал – правят друг филм и ви подписват като автор?
Нямам нищо общо с техния фалшификат, с тяхното менте, което не мога да нарека филм. Инак да – направиха го на базата на моя авторски материал.
На какъв етап е одисеята сега? Кога ще завършихте оригиналната версия на филма?
През 2016 г. паралелно завършихме и двата варианта – автентичният и подмененият. Не ме е страх да кажа, че те извършиха и финансови нарушения, които аз мога да докажа. Част от парите не бяха похарчени за производството на филма, с който бе спечелена субсидията, а за някаква си тяхна версия. И, ако тя е приета от НФЦ – а тя е приета, това значи, че сметките са приключени. Ако обаче се докаже, че този филм не е мой, те трябва да върнат парите. НФЦ изобщо не би трябвало да допуска до обсъждане подменената версия, камо ли да я одобри и финансира.
Отношенията ви с продуцента са ясни, но каква е ролята на НФЦ в тази подмяна? Просто отпускат пари от държавния бюджет за кино в чекмедже?
Ролята на НФЦ също е ясна. Той е институция, която след като раздава пари, трябва да има контрол над това по какъв начин те се изразходват и в името на какво. Какво се получава де факто – продуцентът може да прави каквото си иска. А за възвръщаемост на средствата изобщо няма задължение. Дори и за разпространението на един филм никой не носи отговорност.
В началото на този скандал шеф на НФЦ беше Камен Балкански, сега е Жана Караиванова. Има ли промяна в отношението?
Не знам дали в цялата история на българското кино е имало подобен директор като Жана Караиванова. Тя няма никакво отношение не само към отделни хора и проблеми, а към българското кино изобщо. Тя не поема отговорности за нищо. Тя е поставена там, за да се приеме без възражения този закон, който облагодетелства чуждестранните продуценти, работещи в България. Това е очебийно. В НФЦ атмосферата е потискаща, хората плачат. Разбираемо е – като няма директор на мястото.. Има фантом. Днес е тук, но в същия момент го няма. Булгаков – „Майстора и Маргарита“. Дори онзи директорът подписваше бумаги, все пак извършваше някаква дейност. Сега тя е на Берлинския кинофестивал и ще преседи там от начало до край. После, като се върне, ще излезе в отпуск за неопределено време. Винаги, когато трябва да се решават съществени въпроси и проблеми, свързани с киното, тя отсъства. Така продължава трета година. Фантомът се носи по вълните на безхаберието и нехайство. Обаче на чий гръб? На нашия. Може би изпреварвам събитията и дано е така, като мисля – тя вече е изгонена. Ако не днес – утре ще е.
Припокриват ли се вашите тези с исканията, отправени в цитираното в началото писмо?
Коренът на проблема е, че субсидиите се раздават чрез определени комисии и се печелят от определени хора. Едни и същи – това е публична тайна. Новият закон трябва да изяснява именно това – кои хора и по какви критерии ще оценяват проектите и ще разпределят парите. Между другото, стопирането на новия закон и поправките към него, които отдавна са направени и предложени от работната група, е дело на Жана Караиванова. В този смисъл, пожеланията във въпросното писмо са половинчати, дори четвъртични. Цитирам: „Заявяваме категоричното си решение да замразим участието си в работните групи…“ Но не се посочва конкретно срещу кого е насочен този протест. Първият, подписал писмото, също е прескачал закони в своята полза. Е, как да му вярвам? Аз защитавам правата на творците, а не на бенефициентите на държавни средства. И ви назовах конкретни имена.
Разговора води Емил Янев
