На 21 февруари отбелязваме Международния ден на майчиния език. Тази дата е приета през 1999 година от ЮНЕСКО и призната през 2002 година и от Организацията на обединените нации.
Денят отбелязва значимостта на изучаването и използването на майчин език и има за цел насърчаването на многоезичието и културното разнообразие. Той е създаден по инициатива на правителството на Бангладеш – държава в Азия, разположена на брега на Бенгалския залив от Индийския океан. Датата 21 февруари е свързана с демонстрация от 1952 година за признаване на официален статут на говорения в страната бенгалски език.
През 1951-1952 година бенгалският език попада в центъра на политическите конфликти в тогавашния Източен Пакистан. Макар че това е езикът на голямото мнозинство от населението в тази област, законът налага урду като единствен национален език. На 21 февруари 1952 година демонстрация на студенти и общественици срещу това положение в Университета на Дака, столицата на страната, е разпръсната от армията и полицията, при което загиват няколко души. През 1999 година ЮНЕСКО обявява 21 февруари, годишнината от този инцидент, за Международен ден на майчиния език.
Бенгалският език е индоарийски език, произлизащ от областта Бенгал и включваща съвременната държава Бангладеш, индийския щат Западен Бенгал, както и части от индийските щати Трипура и Асам.
Езикът използва своя собствена бенгалска писменост. С почти 300 милиона говорещи, бенгалският е шестият по разпространение език в света.
Днес бенгалският е основният език, говорен в Бангладеш, и вторият по разпространение в Индия. Със своята дълга и богата литературна традиция, бенгалският език обединява културно разнородната област Бенгал и съществен елемент на бенгалския национализъм. Привързаността към езика е една от основните причини за конфликтите, довели до разделянето на Пакистан и създаването на независимата държава Бангладеш. През 1971 г. Източен Пакистан, след кръвопролитна война, получава независимост и става Народна република Бангладеш.
