Наскоро у нас се появи „Куфарчето на Пандора“, представено от Стив Ханке. Претенцията е, че то съдържа тежки истини за криминална приватизация и е било връчено лично на тогавашния президент Петър Стоянов. Какво би могло да има в него?
От гледна точка на наказателното право и на правосъдието, вътре вече няма нищо. Освен, ако още тогава не е съдържало данни за геноцид или за престъпления срещу човечеството. Причината е, че онзи знаменателен момент са минали повече от 20 години и всичко е заличено по давност. Интересното е друго – въпросната информация се появява във важен момент от кампания за интерпретация на най-новата ни история и идентифицирането на злодеите, криминализирали българският преход. Умишлено или не, това налива вода в мелницата на управляващата коалиция – формалната и неформалната.
Още повече, че проверката е възложена на ДАНС, а тя е подведомствена на премиера…
Всичко накрая би трябвало да отиде в прокуратурата, така че интересният въпрос е "Защо самото държавно обвинение не се е задействало, след като постоянно е било заливано със сигнали за нарушения?" Имаше някаква статистика, че над 500 проверки е правила прокуратурата по сигнали, свързани с приватизацията. Така че бих посъветвал г-н Гешев да започне с проверките в самата прокуратура – дали сигналите са били проучвани цялостно, задълбочено и обективно, или пък са били покривани по конюнктурни причини.
Когато говорим за "Куфарчето на Ханке", неизбежно възниква и друг въпрос: "Защо президентът Стоянов не е предал съдържанието му на тогавашния главен прокурор?"
Ако в него е имало данни за престъпление, Петър Стоянов – като всеки български гражданин – е бил длъжен да информира прокуратурата. Но приватизацията не е единственото нещо, което е късало от залъка на българина – както се изразява Гешев: имаше финансови пирамиди, имаше банкови фалити, заменки също имаше. Всичко това са части от голямата картинка. От доста време се налага мнението, че архизлодеите са управлявалите през 90-те години. И най-вече правителствата, изнесли основната тежест на структурните реформи. Тази теза е изключително удобна на днешното статукво и му осигурява утрешен комфорт.
В публичното пространство битува тезата, че центърът на властта е изместен в прокурорско-олигархична група, която държи политическата власт на къса каишка.
По време на мандата на Цацаров видяхме как работи един дуалистичен прокурорско-премиерски модел. При този модел морковът е в ръката на премиера – там са ресурсите, позициите, поръчките, благата. Тоягата пък е в прокуратурата и в подкрепящите медии. Всяка публична личност има изборът – да бъде с тоягата или с моркова. Сега сме в по-нов и още по-интересен етап: има нов главен прокурор, който е изцяло функция на предишното статукво и беше поставен на този пост лично от предшественика си. Ето защо аз не вярвам, че моделът на моркова и тоягата ще бъде сменен. По-скоро ще има промени във вътрешните съотношения.
Остават ли съмненията за нов "подборен отстрел" и за разделението на „нашите“ и „вашите“, въпреки декларацията на Гешев за равнопоставеност пред прокуратурата?
Историята на Иван Гешев не започва преди два месеца. Той стана видим за публиката с делото за КТБ, после извърши няколко показни ареста, след това оглави Специализираната прокуратура, а накрая… стана единствен кандидат за главен прокурор. Начинът, по който се селектират някои имена и се отбягват други, вече е очевиден. Най-симптоматичен е казусът КТБ: дали са разпитани всички замесени фигури? Всичко е конструирано така, че на правителството да му е комфортно. А онези, които биха задали неудобни въпроси, категорично са избегнати. Песимист съм, че ще има промяна.
В тази връзка – смятате ли, че прокуратурата има искрено намерение да изправи Цветан Василев пред съда?
Вижда се, че има огромно желание да бъдат докарвани олигарси с белезници и да бъдат произвеждани медийни събития. В същото време обаче сякаш е по-удобно "едни хора" да дават интервюта отдалеч.
Има ли случай в световната практика, когато журналисти излизат на демонстрации в подкрепа на някой кандидат за главен прокурор?
Много интересен въпрос. Антикорупционният фонд има разследване по въпроса. Оказва се, че за финансиране на медии от КТБ са излезли между 350 и 500 млн. лева. Цяла "тълпа" от медийния сектор е чакала пари от Цветан Василев, като някои са искали буквално да му се продадат. След това всички "ощастливени" се обърнаха срещу него. Ако се потърсят "тези" пари от КТБ, половината от вестниците ще се изпарят от щандовете на "Лафка". Най-скандален от всички е случаят с едни издания, финансирани през офшорни фирми, чрез документни измами. Там има финансови операции с милиони евро. Но в "Делото КТБ", тази сюжетна линия е разработена само чрез един единствен… 5-минутен разпит. Тоест – прокурорско бездействие срещу медийна подкрепа.
Много се коментира политическото уравнение "Медии + съдебна система = безгранична власт".
За съжаление формулата работи и по нея се удрят неудобните. Делото „КТБ“ е само един от многото примери как прокуратурата получи на тепсия голям брой публични фигури. В началото на мандата си, Цацаров направи малко, но важно откритие: повдигна обвинения срещу издатели на медии и… превърна изданията в „медии на обвиняеми“! Сега процесуалните срокове изтичат, а обвиненията падат в съдебната зала. Та целта е покрай кампанията около приватизацията издателите отново да станат обвиняеми. И да бъдат притискани хиляди бизнесмени.
На този фон как разчитате знакът на американците, който ни дават с казуса „Миталов“?
Моята хипотеза е, че това име е подадено от София. От институции, с които се комуникира по линия на върховенството на закона. Ако някой иска да ме опровергае, да извади доказателства срещу съдията. Важно е да се знае, че в последните три години българо-американските отношения се развиват по-различно, отколкото преди това. Стана ясно, че българското правителство се нуждае от побутване, за да изпълни ангажиментите си. Стана ясно също, че в българо-руските отношения има скрити пластове, че не всичко е на хартия, че има накърнени чувства. В едно интервю бившият председател на ДАНС (за Владимир Писанчев става дума – бел. ред.) каза, че прокуратурата и ДАНС вече могат да работят по нов начин. Тук ключовата дума е „вече“ – значи преди не е могло. От българска страна обаче виждаме едно сервилно милиционерско изпълнение на поетите ангажименти към съюзниците, с което американската страна едва ли се гордее. Ще повярвам на ДАНС и на прокуратурата, когато се захванат с парите, а не с пенсионирани руски генерали.
Какво е посланието, което Помпео изпрати у нас с името Миталов?
Това е жест на благодарност и връщане на услуга. Мога да променя мнението си, ако бъде представено поне едно доказателство срещу Миталов. Името му, повтарям, е дадено от София. А огласяването му изобщо не засяга комфорта на управляващата премиерско-прокурорска дуалистична монархия.
Разговора води Емил Янев
