Пакет от мерки за ограничаване на измамите с болнични листове ще обсъжда Националният съвет за тристранно сътрудничество. Бинесът повдигна темата в края на миналата година и поиска държавата да поеме плащането на обезщетенията за първите три дни боледуване, които сега са за сметка на работодателите. Анализ на НОИ показа, че за 9 години разходите за болнични са нараснали с 210 милиона лева, през 2018-а са достигнали 500 милиона лева.
За НОИ разходите нарастват с 82 процента за деветгодишния период, а за бизнеса – със 130 процента, но най-голямата тежест се пада на болничните листове с продължителност между 8 и 30 дни. Мерките, които държавата предлага на бизнеса и на синдикатите, са свързани със затягане на контрола. При фалшив болничен обезщетенията ще се връщат, а лекарят ще подлежи на дисциплинарна санкция, като се въведе и механизъм за бързо оповестяване на работодателя при болест на негов работник с възможност шефът да поиска втори преглед при съмнение за измами.
В същото време се предлагат извънредни проверки по домовете на работниците, а при напускане на страната "Гранична полиция" да проверява в регистъра на болничните и при издаден такъв да се уведомява НОИ. Предлага се още първият болничен лист да е с максимална продължителност до седем дни вместо досегашните 15. Вероятно ще се намалят от 30 на 20 дни и тези, издавани от лекарските комисии. Наред с това държавата категорично отказва да поеме плащанията на първите три дни боледуване.
Министър Деница Сачева отбеляза: "Тази политика би струвала около двеста милиона допълнително- Бюджетът е ограничен, ние сме държавата с най-ниски данъци. Същевременно бюджетът ще има определена еластичност, която вече е изчерпана и просто механично прехвърляне плащането на тези три дни от работодателите на НОИ как това помага служителите да си седят на работните си места".
