Не са малко българите, чиито живот е толкова богат и пъстър, че може да стане на филм и дори сериал.
На днешния ден можем да си спомним за Петър Петров, считан за един от най-продуктивните изобретатели през втората половина на XX век. Той умира в Хънтсвил, щата Алабама на 27 февруари 2003 година.
Сред изобретенията на Петър Петров са първият дигитален ръчен часовник, първата компютъризирана система за измерване на замърсявания, телеметрични устройства за метеорологични и комуникационни сателити, първият в света безжичен сърдечен монитор, както и множество други апарати и авторски методи.
Петър Петров е носител на многобройни признания и награди. Морският нос Петров на остров Брабант в Антарктида е наименуван в чест на българския изобретател Петър Петров.
Петър Петров е роден в село Брестовица, Пловдивско, на 21 октомври 1919 година. Много малко се знае за ранния етап от живота му.
Записва се във Френския чуждестранен легион през 1939 година. Заловен е от германските войски, защитавайки линията "Мажино" през 1940 година. Изпратен е в германски военнопленнически лагер в Полша. Освободен през март 1941 г. се връща в България и постъпва в българската армия. Служи в гвардейската рота.
След преврата през септември 1944 г., опасявайки се от репресии, емигрира в Германия. Има смъртна присъда от Народния съд, която е отменена след 1989 година.
Петър Петров се дипломира в Дармщатския и Щутгартския университети с магистърска степен по електрическо, машинно и строително инженерство. Успоредно с това се занимава със своята страст – корабна архитектура, като помага в проектирането и строежа на над 60 съда през 1947 година.
Прави неуспешен опит да напусне Германия, преди да достигне Южна Африка е заловен от британския флот и е изпратен обратно в Германия.
През 1951 г. заминава за Торонто. Там участва в проекти за изграждането на американските военновъздушни бази при Гуус Бей, Лабрадор и при Туле в Гренландия.
През 1956 г. отива в Индокитай, където е ангажиран в строежите на мостове и електрически централи. По-късно, на собственоръчно проектиран катамаран, се отправя към град Мелбърн в щата Флорида.
В САЩ Петър Петров развива много активна дейност. Взима участие в космическите проекти, финансирани от предшественика на "Харис Корпорейшън" (Harris Corporation). Помага за разработката на първия метеорологичен "Нимбус" (Nimbus) и първия комуникационен спътник "Телстар" (Telstar), организира звено от компанията за работа с полупроводници.
През 1963 г. се премества в Хънтсвил. Тогава е извикан от Вернер фонд Браун (Wernher von Braun, германски, по-късно американски учен, един от родоначалниците на ракетостроенето) за участие в проекта на нова ракета към Сатурн (шестата планета от Слънчевата система), за програмата "Аполо" на НАСА (първата в света програма за изпращане на хора на Луната и връщането им обратно), финансирана от "Боинг" и "Нортроп" (Northrop).
През 1968 г. Петър Петров основава "Кеър Електрикс" (Care Electrics). Използва познанията си от технологичните проекти на НАСА за разработката на първия в света безжичен сърдечен монитор. Година по-късно, като част от екипа на Джон Гърси в "Хамилтън Уоч Къмпани", помага за изобретяването на първия цифров ръчен часовник, наречен "Пулсар" (Pulsar). Моделът се е продавал по онова време за сумата от 2100 щ.д., а един от първите все още е на изложение в Смитсоновия институт.
През 1975 г. Петров заедно със сина си основава "Ей Ди Ес Инвайърънментъл Сървисиз" (ADS Environmental Services), производител на компютризирана апаратура за измерване на замърсявания. Проектът за такава апаратура е бил продиктуван от необходимостта от множество измервания на нивата на различни замърсители във водоемите на големите градове – процес, отнемал много дни и човешки ресурси. Компанията е основана в гаража на Петър Петров с първоначална инвестиция от семейни спестявания – 13 000 щатски долара, но по-късно се превръща в гигант с 50 млн. щатски долара годишен доход.
Следвайки своите интереси в корабоплаването, той модернизира лодката катамаран "Джемини II". Тази лодка е послужила за основа на успешен световен рекорд за бързина във вода от Лий Тейлър на езерото Гюнтерсвил, през 1967 година.
