В миналия брой на „БАНКЕРЪ“ разказахме за инициативата на 11 депутати от парламентарната група „Обединени патриоти”, които – чрез ремонт на Закона за радиото и телевизията – смятат да парцелират радио-телевизионния ефир така: 30% българска музика, 70% – чужда "такава".
Идея за повече българска музика се лансира от години, но на практика нищо не се получава. От последната кампания, предприета от "Музикаутор“ и подкрепена на най-високо ниво от Парламентарната група на "Обединени депутати", също не трябва да се очаква кой знае колко. И това е съвсем естествено, тъй като става дума за много пари!
Според "Музикаутор" – организация за колективно управление на права, което защитава интересите на близо 3000 български автори и на над 2 500 000 автори от цял свят – през последните години процентният дял на българската музика прогресивно намалява: от 26.6% – през 2015 г., до под 22% през 2018 година.
В количествено отношение, картината е следната: за едно денонощие т. нар. форматни радиа (от типа на "Z-рок", "Джаз FM", "Меджик", "The voice" и т.н.) върти около 270 песни, от които 50-55 български, а останалите – чуждестранни. Според статистиките на "Музикаутор", през през 2018 г. десетте водещи музикални частни радиостанции, членуващи в АБРО, са пуснали
1767 уникални песни, от които не повече от 360 са били дело на българи.
Откъдето и да погледнем тази статистика, тя е повече от срамна. Причините са много, но в случая и две са ни достатъчни.
Първата е в категорията на сравнителния анализ. По данни на "Музикаутор", в каталога му са регистрирани 142 000 български произведения, но според стандартите на музикалните редактори в електронните медии, само 1% от тях били качествени. Тоест – заслужавало си човек да похарчи за някоя от тях "съответните" 3-4 радио-телевизионни минути.
Втората причина е финансово-счетоводна.
Според социологическото проучване, за което стана дума преди малко, на въпроса "От какъв източник най-често слушате музика?", отговорите са: радио – 36.7% , телевизия – 33.9%, мобилен телефон – 15.9%, интернет платформа – 9.8%, друга платена услуга – 2.1%, на живо или като фон – 1.5 на сто.
През 2018 г. в Регистъра по Закона за електронните съобщения на Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) са вписани общо 1129 фирми, официално декларирали, че ще се занимават с пренос на електронни съобщения. Тоест – със стационарна и мобилна телефония, осигуряване на достъп до интернет – стационарен и мобилен, разпространение на радио-телевизионни програми – ефир, кабел, сателит и интернет.
От тях реално са работили 849 предприятия. Те са заработили общо 2.557 млрд. лв., докато приходите на фирмите от интересуващите ни в момента пазарни сегменти, изглеждат така:
– мобилни телефонни услуги – 1.070 млрд. лв.;
– интернет услуги – 887 млн. лв.;
– пренос и/или разпространение на радио- и/или телевизионни програми – 404 млн. лева.
Ако приемем, че 50% от абонатите на мобилни телефонни услуги ползват смартфони, т.е. могат да свалят музика, клипове и филми от интернет пространството (или пък да слушат и гледат онлайн), равносметката за 2018 г. (според отчета на КРС) е повече от озадачаваща:
приходи 1.791 млрд. лв., отчисления за авторски права – 5.195 млн. лева.
От тази сума – колкото и жалка да е тя на фона на декларираните приходи – 4.601 млн. лв. за заслуга на телевизиите и радиостанциите. Докато т. нар. кабеларки (около 250 на брой), чийто фронтмен е Българската асоциация на кабелните и комуникационните оператори (БАККО), са "отбили номера" пред българските композитори, аранжори и автори на текстове едва с 595 442 лева. Въпреки че сред членовете на БАККО са две от най-мощните фирми в бранша: "А1 България" – с 489 511 радио-телевизионни абонати и "Булсатком" – със 793 749 клиенти.
В обобщен вид картинката е следната.
Ползвателите на българска и чуждестранна музика не искат да плащат или плащат, колкото за бог да прости.
Държавата, в лицето на Министерството на културата,
не желае да обяви война на неизрядните ползватели
и чрез нормативно уредените опции за репресия – да ги принуди да изпълнят задълженията си по Закона за авторско право и сродните му права, колкото и несъвършен да е той.
"Музикаутор" и останалите организации за колективно управление на права (ПРОФОН, "Филмаутор", "Артистаутор" и т.н.), нямат финансови възможности да защитят правата на автори, продуценти и изпълнители по съдебен път, защото нямат пари за държавни такси. Те, както знаем, са 4% от материалния интерес на първа инстанция и по 2% на следващите две – въззивната и касационната.
И понеже си говорим за "Музикаутор" и тяхната кампания за парцелиране на ефира, още малко данни.
За 2018 г.
общите постъпления в сдружението са 7.6 млн. лева.
От тези пари, най-малко 80% заминават директно зад граница – заради съотношението между чуждестранната и българската музика. Така че с оставащите около 1.6 млн. лв., колко съдебни дела могат да бъдат заведени?
Ето защо, поне засега, най-безболезненото решение е въвеждането на 30-процентна българска квота. Сметките са прости: събираемостта остава същата, но се променя схемата на разпределение – 70% от парите заминават навън, а 30 на сто остават тук.
Ха дано, ама надали! Или по-точно – едва ли!
