Нашествието започна и това е поредното действие на една драма, която има поне двама режисьори и един закулисен продуцент. Първият е либералната шайка от НПО-та, която хем се финансира някак си съвсем задкулисно, хем точно по тази причина налагат някакви непонятни и абстрактни зловредни принципи за хуманност, които не отчитат действителността. А реалността е съвсем проста: в Европа нахлуват тълпи завоеватели, които искат да наложат със сила ислямизацията на Стария континент. Така наречените бежанци са най-вече младежи в наборна възраст – 18-25 години. Това са войници, обучени и дисциплинирани в лагерите за подготовка на наемници из целия Близък Изток. Това не са жени, деца и старци, бягащи от войната. Това са войници, които идват като цели подразделения – взводове, роти и батальони.
Вторият режисьор е турският президент Реджеп Тайп Ердоган, който се опитва да реши две задачи едновременно – да рекетира и изнудва ЕС и Европа като цяло за да постигне външнополитическитата си цел №1 – приемане на 80 млн. ислямска Турция в ЕС, която пък, автоматичн,о ще я превърне в решаващ фактор при налагането на решения в ЕК и в Европарламента. Освен това Ердоган иска и да увеличи ислямския елемент в евронаселението, което в едно по-дългосрочен план – предвид разликите в раждаемостта между християнското и ислямското население в Европа, ще доведе до бъдеща ислямизация на Стария континент.
А задкулисният продуцент на сценката е една сила, която без обезателно да е държава, разпали конфликта в Близкия изток с дългосрочни и съвсем конкретни цели.
На този страшен фон към България и Гърция прииждат и се опитват да нахлуят взводовете, ротите и батальоните на бъдещите завоеватели, съставени от 18-25 годишни младежи, обучени из учебните лагери в Близкия изток и придобили военен опит из Сирия и Ирак. За тях не е задължително дари да са араби, а да са хора без паспорт – афганистанци, босненци, косовари, чеченци и т.н. Важното е да минават за бежанци за да размахват утре ножове и да крещят "Алах акбар", когато спящите им групи из Европа получат заповед да пристъпят към действие. Примери за това има безброй във Франция, Великобритания и в Германия. А и не само там.
Затова френският президент Еманюел Макрон иска да ни изпрати помощ по границите, за което трябва да кажем само едно: Благодарим ти, Франция! И да пазим здраво рубежите на отечеството и границите на съседна Гърция. Иначе ще стане страшно.
