Кой знае защо, решението на Специализирания наказателен съд да оправдае Гриша Ганчев, неговият син и останалите седем съпроцесници по делото за източването на близо 712 000 лв. от ДДС, не предизвика нищо. Нито буря в чаша боза, нито цунами в басейн. А не би трябвало да е така…
Прокурорската (мело)драма започва на 10 май 2012 година. Първата „пушка гръмва” чрез изявление на тогавашният финансов министър Симеон Дянков, който в кулоарите на парламента ощастливи репортерите с поредна сензация. Според сбитата му интерпретация, картинката изглежда така:
“Още през 2002-2003 г. е имало доклади и в Националната агенция за приходите, и в различните структури на сигурността, че годишно от ДДС измами – само в сектор „Захар“ – загубите на държавата са между 140 и 200 млн. лева.
Когато станах финансов министър, поисках предишни доклади от НАП за секторите, през които се източва най-много ДДС, и първият беше именно за захарта. След двегодишна анализаторска дейност, налице е и първия конкретен резултат – в схемата са замесени над 20 свързани фирми.
До края на деня
може да има арести на мениджъри на фирми от захарния бизнес
във връзка с ДДС измамите. В злоупотребите е намесен и голям и известен бизнесмен от Северна България…”
Малко по-късно, данъчни и ченгета от Главна дирекция “Борба с организираната престъпност” (ГДБОП) атакуват софийския офис на Гриша Ганчев и други 15 адреса в столицата и страната, откъдето са изнесени много счетоводни и търговски документи, компютри, оптични носители на информация и фискални устройства.
Първата заявка, че на Гриша Ганчев му е “прочетен вестника”, е заслуга на капацитетите от МВР, които сръчно сглобяват престъпната схема и я сервират на широката общественост:
„Управител на търговско дружество продава големи количества захар на търговци. Суровината се доставя от акционерно дружество със заводи в Бургас и Девня, които по неофициална информация работят за “Литекс”.
Купувачите плащат само по банков път, а парите –
между 40 000 и 130 000 лв. на ден, се теглят веднага на каса, т.е. в брой.
Следва връзка по телефона с един от директорите на доставчика, потвърждаване на преведените по банков път средства и искане за товарене на стоката.
Двете дружества осчетоводяват на всеки 10-12 камиона по един-два, а остатъкът от парите се носи в офиса на акционерно дружество в София.
За да бъдат оправдани големите количества захар, управителят на търговското дружество сключва и фиктивни договори за доставка с една от фирмите на дружеството, обявена в несъстоятелност, съществува и верига от фирми на т. нар. липсващи търговци. Спедицията до крайния получател се извършва чрез курсове на черно…
Установено е, че в края на март двете дружества организират нова схема – захарта от доставчика директно се разтоварва в базата на търговската фирма.
От края на февруари до 7 април в тази фирма са постъпили 1.207 млн. лв., от които едва 86 280 лв. са наредени към дружеството доставчик на основание фактура за купуване на захар…
И още – според тогавашните корифеи в МВР, структурата на Гриша Ганчев имала намерение да внася захар, съдържаща тежки метали и произведена в района на Чернобил. Първоначално щели да опитат с 25 тона, които да “разхвърлят” на пазара с документи менте. Ако номерът не минел, 25-те тона щели да бъдат използвани за производството на натурални сокове. Ако минел – вносът щял да стане регулярен, сиреч – днес
всички да светим като крушки и да си припяваме “Хей ръчички, хей ги три!”
След неколкомесечни игрички на иди ми – дойди ми, в крайна сметка ОПГ-то е сглобено: организатор и лидер е Гриша Ганчев, негов наместник е синът му Данаил, а ролите на “лейтенанти” и “лимонки” са поверени на Емилия Станоева, Ивайло Талев, Камелия Мирчева, Милко Талев, Тодор Симеонов, Ичко Лозев и Красимира Гроцева – всички подчинени или бизнес партньори на “мозъка”.
Натъкмен е и общият размер на ДДС-щетите: от 200 млн. лв. (през май 2012 г.), през 200 000 лв. (година по-късно), та до 712 000 лв. (между внасянето на обвинителния акт в съда през 2015 г. и онзиденшната оправдателна присъда).
Единствената константна величина в това наказателно производство си остават трите персонални обвинения на Гриша Ганчев:
организиране на престъпна група, избягване на данъчни задължения и заплаха за убийство,
адресирана (уж) към бившия шеф на НАП Красимир Стефанов.
Досъдебното производство продължава три години, а т. нар. съдебно следствие – още една петилетка. Да преразказваме старите си публикации по случая няма смисъл, защото и две думи само ще свършат същата работа: пълна пародия. Или по-скоро – откровена подигравка и с духа, и с буквата на закона.
В случая по-важни са други три неща.
Най-напред – НПК задължава разследващите полицаи, следователите и прокуратурата да събира доказателства както за вината на заподозрените и обвиняемите, така и за тяхната невинност.
В случая “Гриша Ганчев”,
вторият ангажимент тотално е презрян.
В противен случай все някой щеше да се сети, че огласената от МВР престъпна схема е по-скоро бълнуване на луд, отколкото престъпна конструкция. Поне по една причина: няма как в един и същи ден някой да преведе по банков път 80 000 или 130 000 лв., а друг да ги изтегли в брой. И то … най-малко 60 пъти.
Второ – ако сметките на Симеон Дянков са верни, т.е. през периода 2002-2011 г. щетите от ДДС измамите в сектор “Захар” са между 140 млн. и 200 млн. лв., защо Специализираната прокуратура не погна всички, които са управлявали митниците, приходната агенция, Икономическа полиция, НСБОП/ГДБОП, контраразузнаването и финансовото разузнаване? Плюс управляващите съдружници в адвокатските кантори, счетоводните фирми и одиторските компании, обгрижвали замесените в престъпните схеми търговски дружества?
Оправдателната присъда е издадена с два гласа “За” – на съдебните заседатели, и един глас “Против” – на магистрата от Специализирания наказателен съд, който по закон е председател на съдебния състав.
