Извънредното понижение на лихвите с 50 базови пункта, което Федералният резерв направи на 3 март, ни връща към мрачните дни на финансовата криза. То е най-голямото от 2009-а насам и първото, осъществено между редовните съвещания на паричния комитет на щатската централна банка от 2008-а. Целта на мярката е да докаже решимостта на американските монетарни стратези, че няма да се поколебаят да направят всичко възможно, за да компенсират икономическите последици от коронавируса. Което става ясно от единодушното гласуване на банкерите.
Федералният резерв реши да изпревари партньорите си от другите големи централни банки въпреки въпросителните около подобни акции. Защото мнозинството икономисти посочват, че паричната политика не може да реши проблемите на хората, свързани с шоковете върху предлагането. Което признава и председателят на американската институция Джеръм Пауъл. Това е и причината за вялата реакция на фондовите борси и на пазарите на суровини и материали. Цените на акциите първоначално скочиха, след което тръгнаха надолу в абсолютна липса на еуфория. Може би защото, след професионална оценка на мярката на Федералния резерв, инвеститорите са я възприели като послание за предстоящия обем на пораженията върху стопанството.
Очевидно, щатските централни банкери гонят по-скоро застрахователния ефект и по-точно – че владеят положението и макар да не могат да противостоят на епидемията от медицинска гледна точка, могат да съхранят доверието на хората в икономическата перспектива. Или, както обобщава Пауъл – лихвената редукция може да компенсира до известна степен намалението на потреблението и на инвестициите на изплашените домакинства и бизнес. Мярката тушира пазарната несигурност и неизвестните за политическия отговор на случващото се. Пък и Федералният резерв има възможности и поле за по-решителни мерки, за разлика от партньорите си, защото лихвените му проценти са положителни, а инфлацията е под целевите 2% (януарската беше 1.6 процента).
Оттук нататък се очаква реакцията на другите главни действащи лица, на първо място – на Европейската централна банка. Двама от най-високопоставените й представители вече обявиха, че следят внимателно влиянието на COVID-19 върху икономиката и са готови за ответни мерки, но призоваха за "трезви глави".
Заместник председателят на ЕЦБ – Луис де Гиндос, коментира на 2 март, че коронавирусът "е добавил нов пласт от несигурност пред перспективите за растеж на планетата и на еврозоната", което може да окаже негативен натиск "чрез каналите както на предлагането, така и на потреблението". Същевременно, той напомни, че паричната политика е най-ефикасна когато подкрепя търсенето, докато досега основните поражения от заразата са в полето на предлагането.
Председателят на "Банк дьо Франс" – Франсоа Вилероа дьо Галхо, пък призова за трезва оценка на положението и добави, че "банкерите в ЕЦБ са мобилизирани и нащрек, но трябва да останат спокойни и да дадат пропорционален отговор" на ефекта от заразата.
Официалното съвещание за паричната политика на ЕЦБ трябва да се проведе през идната седмица, а инвеститорите вече залагат на понижение на основната депозитна лихва от сегашните минус 0.5 на минус 0.6 процента.
