Рядко зала "Славейков" на Френския институт в България е изпълнена с толкова много хора. Свалят се допълнително столове. На последните редове седят ученици и с учителката си и говорят на френски. Присъствието им не е случайно. На трибуната отпред са френският писател Никола Матийо, преводачът на книгата му "А след тях и децата им“ Владимир Сунгарски и журналистът Георги Ангелов, експерт по френска литература, който представя книгата.
"А след тях и децата им" печели най-престижната френска награда за литература "Гонкур" през 2018 година. Тя печели и още една награда – "Гонкур в България“ за 2019 година.
"Гонкур в България" e инициатива на Френския институт в България, подкрепена от Академия "Гонкур" и цели да популяризира съвременната френска литература. Такъв тип награди има в 20 държави. Жури са ученици и студенти, изучаващи френски език. Те прочитат в оригинал четирите заглавия, достигнали до третия кръг на селекция на Академия Гонкур и платформата Culturethèque на Френския институт, след което обсъждат произведенията и избират книгата, която получава титлата "Българския избор за "Гонкур“ или по-краткото "Гонкур в България“.
Първият носител на "Гонкур в България“ (2018) е Яник Енел с книгата си "Дръж здраво венеца си". Според правилника на Наградата, той ръководи избора за втория "Гонкур в България". Призът е присъден на Никола Матийо, благодарение на мнозинството гласове, дадени му от най-младите читатели, прочели романа му в оригинал.
Един от тези негови първи читатели – ученик от 9-та ФЕГ "Алфонс дьо Ламартин“ – нямаше търпение да го попита в края на представянето дали книгата е автобиографична. А сравнявайки стила му с този на американския писател Джон Грийн, коментира, че и двамата пишат увлекателно, но при Матийо онова, което го удивило, било как в продължение на 400 страници запазва нишката, смесвайки много истории и герои с различен произход.
Матийо призна, че в книгата се съдържат автобиографични елементи – и той е израсъл в малък град във Франция (Епинал), и той в юношеските си години е общувал със съученици от различни социални прослойки (героят Хасин е син на марокански емигранти). На въпроса за запазената логика в хода на целия роман, Матийо отговори, че това далеч не се получава от само себе си и че той нерядко преработвал текста си. Още повече, че след като написал първата част и в продължение на година я оставил да "отлежава“, после, като се захванал отново, не харесал нищо и започнал отначало. Така работата по романа му отнела две години и половина.
Журналистът Георги Ангелов, водещ на представянето, се учуди, че ученикът сравнява Матийо с Джон Грийн, който по думите му е "посредствен писател за тийнейджъри“, докато Матийо пише история с тийнейджъри, но в роман за възрастни.
Ангелов сравни описваната Франция от края на 90-е години на ХХ век със ситуацията в България по същото време. В романа отчаяните му герои се опитват да се измъкнат от безизходицата, някои от тях – с частичен успех, други – се самоубиват. Всичко това е заради деиндустриализацията на Франция по онова време, довела до затварянето на редица заводи. Тогава много работници се оказват на улицата и започват да търсят всякакви начини на препитание, а децата им, в тийнейджърска възраст, израстват с цинизъм, дрога и кражби. Младежите имат една мечта – да избягат от малкото градче.
„И в България желанието да заминеш оттук бе също толкова голямо“, призна Ангелов. Той добави, че има и други паралели, които може да се направят, и че романът, като всяка силна литература, не е с хепиенд. Като особено място в романа той открои реалистичното описание как юношите „израстват в телата си“, с бушуващите хормони, така характерни за тийнейджърската възраст.
По този повод Матийо разказа как в малките специализирани книжарници, например на религиозна литература, имало върнати негови книги от страна на редовни клиентки. Естествено, те много искали да прочетат романа, носител на "Гонкур“, но, попадайки на описанието на определени сцени, възмутено се отказвали от книгата.
По отношение предизвикателствата на превода преводачът Владимир Сунгарски разказа, че макар да познава жаргона на 90-е, "не е бил чак такъв балкански тарикат“ и се допитвал до познат от махалата да му бъде гид подходящо ли използва някои думи на български. Разчитал и на помощта на млад французин, с когото се запознали по време на мач. Пишел и панически писма на Матийо, който, въпреки натоварената си програма, в края на деня, винаги му отговарял.
А на въпроса на Георги Ангелов дали, след като е спечелил "Гонкур“, се чувства като в каста на богоизбрани, Никола Матийо отговори, че не може да се прогнозира дали следващия роман на носителя на тази награда няма да се окаже пълен провал.
По същия начин не може се гарантира и че издаването на роман с "Гонкур“ на български език, ще донесе голям търговски успех на издателството му („Парадокс“). Георги Ангелов подчерта, че докато във Франция тази награда може да промени живота на спечелилия писател, то тук тя почти не се отразява на продажбите и той визира преведения от него „Доброжелателите“ на Джонатан Лител, спечелил "Гонкур“ за 2006 година.
