Редовните парламентарни избори през 2005 г. доведоха на власт т.нар. правителство на тройната коалиция БСП-НДСВ-ДПС, с премиер Сергей Станишев. То беше излъчено след поредица совалки и тайни пазарлъци между партиите, спечелили най-много гласове. Бившите управляващи от НДСВ получиха 53 места в парламента, а "Коалиция за България"-82.
След като участва в кабинета на Сакскобургготски, на изборите ДПС излезе на печалба и взе 34 мандата. Това им определи ключовата роля в преговорите за съставяне на правителство и така ДПС се уреди с три от най-важните министерства, през които преминаваха основните потоци от предприсъединителните фондове на ЕС – Министерство на земеделието, Министерство на околната среда и водите и Министерството на държавната политика при бедствия и аварии.
В историята кабинетът воден от Сергей Станишев ще остане с впечатляващия брой министри и висши чиновници, срещу които са били повдигнати обвинения след разследвания за безстопанственост, съмнителни заменки, скандални сделки, подкупи и присвоявания. С обвинения се сдобиха премиера Сергей Станишев, зам.вътрешният министър Раиф Мустафа, земеделските министри Нихат Кабил и Валери Цветанов, социалната министърка Емилия Масларова, министърът на енергетиката Румен Овчаров.
Не направи изключение и вътрешният министър в правителството на тройната коалиция Румен Петков. Той дори изпревари колегите си, тъй като получи обвинение още през октомври 2008 година, защото публично освети бившата барета Алексей Петров като действащ агент на ДАНС.
Три месеца след встъпването си Петков очерта седем основни приоритети в дейността на МВР – изпълнение на препоръките на Европейската комисия, ограничаването на организираната престъпност и корупцията, трафика на наркотици, нелегалната миграция, производството и разпространението на неистински парични знаци и борбата с тероризма. Една от репликите на Петков тогава се превърна в нещо като сакрална фраза и беляза целият му мандат: Държавата, с целия си ресурс се изправя срещу престъпността и корупцията.
Доколко държавата беше в изправено положение, говореше фактът, че Бриджет Чарнота, ръководителката на екипа от Главна дирекция към Европейската комисия за присъединяването на България връчи на Станишев списък със задачи. Едната бе препоръка за нова поправка в конституцията, която действително да гарантира независимост на съдебната власт. Препоръката постепенно се превърна в дълготрайно въжделение, периодично напомняно ни от еврокомисията. Другата бе депутатите да приемат съвсем нов закон за съдебната власт – още една непостижима в онези дни мечта.
Премиерът Сергей Станишев отговори на списъка с интервюта пред западни медии. От тях стана ясно, че борим корупцията и организираната престъпност успешно, а поръчковите убийства силно са намалели в сравнение с извършените при предишните правителства. А министърът на вътрешните работи Румен Петков произведе поредния списък с подсъдими, но неосъдени престъпни босове, повечето от които всъщност бяха обикновени кокошкари.
Петков също демонстрираше оптимизъм. В края на 2006 г. на среща с колегата си Волфганг Шойбле в Берлин, МВР-шефът с надежда заяви: "Очакваме България да бъде оценена такава, каквато е". И връчи на Шойбле списък с постигнатото и с категоричния извод, че България е осъществила напредък точно в онези области, които бяха критикувани от Европейската комисия: борбата срещу организираната престъпност и корупцията.
Германският министър на вътрешните работи витиевато отговори: "България върви по правилния път, но пред нея има предизвикателства, които произтичат и от особеното й географско положение. Политиката спрямо съседите извън ЕС ще бъде основен акцент в германското председателство от първи януари. В тази област ние имаме общи интереси и обща отговорност".
И така, та до ден днешен, когато ние, страна-членка на ЕС от 2007 г. продължаваме да работим по зададеният ни в онези години приоритет за приемането на страните от Западните Балкани в съюза. Що се отнася до обществено-политическата реалност от онези години и самия акт по влизането ни в европейската общност, и досега усещаме горчив вкус в устата заради очевидния компромис. А вътрешният министър Румен Петков на свой гръб изпита цената на този компромис, след като беше принуден през април 2008 г. да подаде оставка заради скандала с Алексей Петров.
Скандалите "Куйович" и тайната среща в басейна "Спартак"
МВР-шефът Петков подаде оставка, оставяйки зад гърба си поредица скандали. Такъв беше случаят "Куйович" и подозрението, че ръководството на силовото ведомство разтваря чадър над разпространението на синтетична дрога. Соченият за наркобос сърбин Будимир Куйович бе заловен при спецоперация в края на 2006 г. със 60 кила хероин, с подправени документи за самоличност, а по-късно се оказа, че има легален български паспорт, издаден от МВР. Срещу него бе образувано дело, а по време на заседание през 2009 г. Куйович заяви, че докато е имал бизнес в България, е давал пари на бившия министър на вътрешните работи Румен Петков и на бившия главен секретар на МВР Валентин Петров.
Разгоря се и скандал около известните дупнишки бандити Пламен Галев и Ангел Христов и връзките им с МВР. Шефът на ГДБОП Ваньо Танов беше привикан във вътрешната комисия, за да внесе светлина върху скандална среща на Румен Петков с т.нар. братя Галеви на басейна "Спартак", организирана с посредничеството на Алексей Петров. И до ден днешен причините за срещата остават неизяснени докрай и оставят впечатление за съмнителни връзки между МВР и мафията.
В парламентарната вътрешна комисия, която трябваше да разнищи случая, Ваня Танов разказа шокиращи неща за организирани групи, занимаващи се със трафик на синтетична дрога към Турция и внос на хероин за България и посочи, че босове на групите са т.нар. братя Галеви и Златомир Иванов-Златко баретата. Танов разкри и за съмнителни връзки между братя Галеви и тогавашният шеф на следствието Ангел Александров. Той разказа, че между Златко баретата и Галеви е възникнал конфликт за разпределение на наркопазара. В тази връзка била огранизирана срещата на МВР-шефа Румен Петков на басейна „Спартак” с Алексей Петров, Пламен Галев и Ангел Христов на 9 декември 2006 година.
От признанията на Танов и проверката на вътрешната комисия обаче нямаше никакъв ефект.
