Премиерът Бойко Борисов и финансовият министър Владислав Горанов смело говорят за мерки и програми за подкрепа и защита на бизнеса.
"Държавата ще поеме за три месеца 60% от заплатите на служителите във фирми, които понасят щети заради вируса", обяви на брифинг Владислав Горанов. Останалите 40% от възнагражденията остават за сметка на работодателите.
Министърът съобщи на висок глас и още нещо: капиталът на "Българска банка за развитие" АД ще бъде увеличен с 500 млн. лв. и с тези пари тя ще изкупува дялове от дадени фирми за времето, през което те изпитват трудности.
Сред всеобщата глъчка се "промъкват" и трезвите гласове на неколцина анализатори, които – досущ като фуния – сбират всички тежнения в един единствен въпрос: "Дали мерките и парите, с които трябва да бъде подпомогнат националния бизнес, ще стигнат до всички реално закъсали предприемачи, или пак ще бъдат ощастливени единствено "нашите" фирми и престъпните схеми за източване на бюджета?"
Но… млъкни, сърце! Затрай и ти ведомост…
Никой все още не е казал
кои сектори до момента реално са пострадали,
кои трябва да вземат спешни мерки за оцеляване и кои биха могли да изтърпят евентуалното отшумяване на кризата.
Малко по-конкретни бяха министърът на туризма Николина Ангелкова и министърът на икономиката Емил Караниколов, които на 18 март (сряда) бяха изслушани от парламентарната Комисия по икономическа политика и туризъм.
По думите на Караниколов, в изключително тежко състояние са хотелиерството и ресторантьорството.
"Заетите в сектор "Туризъм" у нас са около 296 000 души и там предстоят сериозни съкращения", прогнозира министър Ангелкова. Според нея все още е рано да се правят прогнози как ще се развие летния туристически сезон, както и дали въобще ще има такъв. По думите й в момента са прекратени всякакви плащания по отношение на ранните резервации, секторът е буквално е затворен, а
големите туроператори са спрели дейността си.
Пак в сряда, на регулярна "антивирусна" среща в Министерския съвет, вицепремиерът Томислав Дончев "допълни" мрачната констатация на колежката си Ангелакова, обявявайки за най-уязвим и сектор "Транспорт".
От БТПП съобщиха, че в момента обработват събраната от предприятията информация и в рамките на една работна седмица ще имат готов анализ. Не само за спедицията, а по принцип – за много сериозния застой на износа.
От БСК са малко по-напред в констатациите. Разполагат с обобщени данни, според които българският бизнес е доста песимистично настроен. Според проучването,
пикът на кризата предстои, но… 70% от анкетираните нямат антикризисен план!?
На всичкото отгоре, огромна част от фирмите са сключили договори без в тях да има клаузи за форсмажор, т.е. нямат правна защита. Прогнозата, че стабилният досега бизнес ще калкулира загуби в размер до 52% от оборота си, т.е. средно по 1000-2000 лева на ден.
Всъщност, притесненията са не толкова от настъпващата епидемия, а по-скоро от несигурното бъдеще – никой не знае колко ще продължи всичко това.
Стотици български шофьори бяха на път, когато се развихри епидемията. Икономиката ни е отворена и по оценки от бранша около 80% от това, което се внася и изнася, става с камиони. И не случайно една от мерките, която най-много се коментира в Обединена Европа е
отварянето на "зелени транспортни коридори" за стоки от първа необходимост.
Макар че, ако се позамисли малко човек, що за безумие е словосъчетанието "отваряне на зелени транспортни коридори"? При положение, че Европейският съюз е изсипал милиарди за строителство на магистрали, изграждане на високотехнологични ГКПП-та, обучение на гранични полицаи и ветеринарно-санитарни власти?
Дали има някакви обективни причини, поради които опашките от камиони продължават да са по 20-30 километра, а на тираджиите вече да им е все едно откъде ще напуснат България и защо?
От транспортния бранш не спират да говорят за изграждане на буферни зони по границата. Вярно е, че в момента те биха послужили като превантивна мярка срещу "износа", "вноса" и "транзита" на коронавирус. Но защо днес превозвачите все още трябва да молят за нещо, което трябваше да се случи още преди месец и половина-два? И къде остана могъщото им лоби в Европейския парламент, което
заради "Плана Макрон" щеше да вдига интернационални стачки,
да блокира трансевропейски магистрали и да наводни Брюксел с български и румънски ТИР-ове?
Всъщност, нещата някак си се размиха. И то така, че туристическата индустрия и международния автотранспорт – от първа национална гордост преди половин година – някак естествено клюмнаха до… нищо и никакви си редови фирми. И къде останаха прокобите, че ако "Планът Макрон" мине, на улицата ще останат десетки хиляди висококвалифицирани международни шофьори, които създават 17% от БВП и осигуряват прехраната на над 500 000 души?
Ами туристическата индустрия, която през миналата година е "накарала"
12.552 милиона гости да похарчат в милата ни татковина поне по 500 евро на калпак?
Спор няма!
Всяка пандемия си заслужава своето извънредното положение!
Въпросът обаче е друг: защо, когато трябва да се плащат данъци, печелившите бизнеси са първа писта? А когато трябва да се компенсират щети от бедствия и катаклизми – всички са равни, пък бюрокрацията – най-равна?
