На днешния ден през 1859 г. в Цариград започва да излиза в. "България" под редакцията на Драган Цанков, който извървяна дълъг път – идеен и творчески, до това издание.
Още през 1852 г. Драган Цанков донася в родния си град Свищов печатарско оборудване с намерение да открие своя собствена печатница, но не получава разрешение от властите. Това го принуждава да замине за Цариград, където през 1855 г. с помощта на френското посолство се снабдява с разрешението. Настанява печатницата си в католическия манастир "Сен Беноа" в Галата, където функционира и католическият колеж "Свети Беноа (Бенедикт)", в който Драган Цанков става учител. Активното застъпничество на френското духовенство за българската просветна кауза е било основният мотив през 1855 г. той тайно да приеме католицизма.
В края на 1856 г. Драган Цанков е инициатор за създаването и пръв председател на "Община на българската книжнина", която се счита за предшественик на образуваното през 1869 г. в Браила "Българско книжовно дружество". На 1 януари 1858 г. това дружество започва да издава списание "Български книжици", изиграло огромна роля за културното издигане на народа и за формиране на българската интелигенция. След като в редакционната политика на списанието надделяват идеите на по-консервативните кръгове, Драган Цанков се оттегля и създава вестник "България" (1859-1863 г.), чрез който проповядва своите идеи за разрешаване на българския църковен въпрос по пътя на униатството.
В развитието на процесите на духовна и политическата еманципация на българите през XIX век в пределите на Османската империя, група деятели за църковна независимост и отделяне от юрисдикцията на Цариградската патриаршия стигнат до идеята за уния с Рим. Униатското движение възниква в резултат на засилването на католическата пропаганда след загубата на Русия в Кримската война (октомври 1853 – февруари 1856 г.). Франция и Англия в стремежа си да отслабят руското влияние на Балканите, изпращат множество католически и протестантски мисионери, които разгръщат силна агитация за откъсване на българите от православието. Османското правителство, заинтересовано от разрушаването на верското единство на българите и за да нанесе удар на руското влияние, поддържа униатското движение. На свикания по нареждане на Високата порта през 1858-1860 г. в Цариград Патриаршески събор, гръцкият клир отказва да приеме умерените църковни искания на българите и всички възможности за разбирателство пропадат.
"България" с подзаглавие "Вестник за българските интереси" е български обществено-политически вестник. Излиза 1-3 пъти седмично в Цариград от 28 март 1859 до 25 март 1863 година. Издател и редактори на вестника са Драган Цанков и (от май до декември 1861 г.) Христо Ваклидов. Отпечатва се в собствената печатница на Драган Цанков. Насочен е срещу гръцката патриаршия, бори се за българска черковна йерархия. В брой 25 е обнародвано прошението на българите от Кукушка епархия до папа Пий IX да бъдат приети под покровителството на католическата църква и вестникът става орган на униатството. Води остра полемика в защита на своята теза с гръцки и български вестници, подкрепян материално от френската католическа пропаганда.
През 1861 г. Драган Цанков участва в посещението при папа Пий IX в Рим, при което архимандрит Йосиф Соколски е ръкоположен за епископ.
Драган Киряков Цанков (с истинско име Димитър Гиков) е български политик след Освобождението, почетен член на Българското книжовно дружество. Той е бил третият министър-председател на Княжество България (от 7 април до 10 декември 1880 г.), и седмият премиер на страната от 19 септември 1883 до 11 юли 1884 година. Драган Цанков е бил народен представител в Учредителното, Първото Велико народно събрание (1879 г.) и в първото (1879 г.), второто (1880-1881 г.), четвъртото (1884-1886 г.), десетото (1899-1900 г.), единайстото (1901 г.) и дванайстото (1902-1903 г.) Обикновено народно събрание. Той е бил и председател на дванайстото Обикновено народно събрание в периода от 22 април 1902 до 21 авгу3ст 1903 година.
