В нито една страна в Западна Европа правителствената икономическа помощ не е приложена по начина, по който у нас се прилага мярката 60/40. Това заяви икономистът от Австрийския институт за икономически изследвания и член на Стратегическия съвет при президента Атанас Пеканов . Той обясни, че държавите на Запад се опитват да предотвратят попадането на работещите на пазара на труда, тъй като това натоварва социалната система и разрушава продуктивния потенциал на икономиката.
"В Германия и Австрия мярката е субсидирана заетост, но тя покрива само времето, в което работещите и работодателите им решават да намалят като работно време. Тоест, ако досега сте работили 5 дни в Германия, а сега се наложи да ви бъде намалено работното време на 1 ден, останалите 4 дни се поемат напълно от държавата, или на 80% или на 60%. За тези 4 дни работодателят не трябва да плаща заплатата. А във времето, в което все още се работи, той плаща пълната заплата. Има стимул както за работника, така и работодателя. Моделът, който е предложен в България, не го разбирам по този начин. Реално, ако фирмата е напълно затворила, какъв е стимулът за работодателите да продължат да плащат 40%? А ако се опитват да не ги плащат, какъв е стимулът на работника да не напусне и да отида в Бюрото по труда, за да получи обезщетенията за безработица, които му се подлагат? Те са там, защото той се е осигурявал и за да се защити в тази ситуация. Нито една от двете страни в момента не получава достатъчно стимули, за да не се разрушават работни места", посочи икономистът пред БНР.
Той изтъкна, че още на 15 март е прогнозирал, че страната ни ще поеме нов дълг. По думите му всички останали държави го правят. А все още условията на финансовите пазари са относително рентабилни. Последните интервенции на ЕЦБ са успокоили финансовите пазари в Европа и в момента все още дават добра възможност, допълни Пеканов.
"В момента се намираме в невиждана криза, а лихвените проценти по държавните ценни книжа на България са исторически ниски – под 0,5% за 10-годишните. Това значи, че България все още има възможността да вземе дълг в много големи размери, с които да помогне за по-бързо възстановяване от кризата. Често не се разбира, че дългът е съотношение между числител и знаменател – дълг към БВП. Ако не приемем мерките в момента, които са нужни, за да се ограничи спадът на БВП, това означава, че че ще имаме по-голям дълг към БВП в края на кризата, отколкото ако сега прием нужните мерки", уточни експертът,
Пеканов нарече "реторически наратив" твърденията, че държавният дълг се изплаща от поколенията.
"Държавният дълг винаги може „да се превърти“. Той с времето ерозира. Номиналният дълг няма никакво значение. Това, което има значение, е дълг към (спрямо) БВП. С растежа, който се надяваме да имаме в следващите години, той ще продължи да намалява. Единственото, което се плаща, е лихвата, която е изключително ниска в момента", категоричен е икономистът.
Н
